1 ¶ Bear with the one who is sick in the faith, but not unto doubtful discernment.
Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията му,
2 F or one believes that he may eat all things; another, who is sick, eats vegetables.
Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата яде само зеленчук.
3 L et not him that eats despise him that does not eat, and let not him who does not eat judge him that eats; for God has raised him up.
Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде; да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
4 W ho art thou that judgest another man’s servant? By his own master he stands or falls; and if he falls, he shall be made to stand, for God is powerful to make him stand.
Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 A lso, some make a difference between one day and another; others esteem every day alike. Let each one be fully persuaded in his own soul.
Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 H e that observes the day, let him observe it unto the Lord; and he that does not observe the day, to the Lord he does not observe it. He that eats, eats unto the Lord, for he gives God thanks; and he that does not eat, unto the Lord he does not eat, and gives God thanks.
Който пази деня, за Господа го пази;; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.
7 F or none of us live for ourselves, and no one dies for himself.
Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.
8 F or if we live, we live for the Lord; and if we die, we die for the Lord; whether we live therefore, or die, we are the Lord’s.
Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме: и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 F or to this end Christ both died and rose and revived: to thus exercise lordship over the dead as well as over the living.
Защото Христос затова умря и оживя
10 B ut why dost thou judge thy brother? or why dost thou belittle thy brother? for we shall all stand before the tribunal of the Christ.
И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 F or it is written, As I live, saith the Lord, every knee shall bow to me, and every tongue shall confess to God.
Защото е писано: "Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще словослови Бога"
12 S o then each one of us shall give account of himself to God.
И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.
13 L et us, therefore, not judge one another any more, but judge this rather: that no man put a stumblingblock or an occasion to fall in his brother’s way.
Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре е да бъде разсъждението ви това
14 I know and trust in the Lord Jesus that for his sake there is nothing unclean, but to him that esteems any thing to be unclean, to him it is unclean.
Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.
15 B ut if thy brother is grieved because of thy food, now thou dost not walk in charity. Do not destroy him with thy food, for whom Christ died.
Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 L et not then your good be evil spoken of;
Прочее, да се не хули това, което вие считате за добро,
17 f or the kingdom of God is not food and drink, but righteousness and peace and joy in the Holy Spirit.
Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.
18 F or he that in these things serves the Christ is well pleasing unto God and approved of men.
Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 L et us, therefore, follow after the things which make for peace and the edification of each one to the others.
И тъй, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 B ecause of food, do not destroy the work of God. All things indeed are clean, but it is evil for that man who eats with offense.
Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 I t is good neither to eat flesh nor to drink wine nor do any thing by which thy brother stumbles or is offended or is sick.
Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти,.
22 T hou hast faith; have it to thyself before God. Blessed is he that does not condemn himself with that thing which he allows.
Вярата, която имаш за тия неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 A nd he that makes a difference is condemned if he eats, because he does not eat by faith; and whatsoever is not out of faith is sin.
Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от убеждение е грях.