1 ¶ Now before the feast of the passover, when Jesus knew that his hour was come that he should depart out of this world unto the Father, having loved his own who were in the world, he loved them unto the end.

А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

2 A nd supper being ended, the devil having now put into the heart of Judas Iscariot, Simon’s son, to betray him,

И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

3 J esus knowing that the Father had given all things into his hands and that he had come from God and was going to God,

като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

4 a rose from the supper and laid aside his garments and took a towel and girded himself.

стана от вечерята, сложи мантията Си Гръцки: Дрехите си.>, взе престилка и се препаса.

5 A fter that, he poured water into a basin and began to wash the disciples’ feet and to wipe them with the towel with which he was girded.

После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

6 T hen he came to Simon Peter, and Peter said unto him, Lord, dost thou wash my feet?

И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?

7 J esus answered and said unto him, What I do thou dost not understand now, but thou shalt understand afterwards.

Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

8 P eter said unto him, Thou shalt never wash my feet. Jesus answered him, If I wash thee not, thou shalt have no part with me.

Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене.

9 S imon Peter said unto him, Lord, not my feet only, but also my hands and my head.

Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

10 J esus said to him, He that is washed needs only to wash his feet because he is completely clean, and ye are clean, but not all.

Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

11 F or he knew who should betray him; therefore, said he, Ye are not all clean.

Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

12 S o after he had washed their feet and had taken his garments and had sat down again, he said unto them, Know ye what I have done to you?

А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

13 Y e call me Master and Lord; and ye say well, for so I am.

Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

14 I f I then, the Lord and the Master, have washed your feet, ye also ought to wash one another’s feet.

И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

15 F or I have given you an example that ye should do as I have done to you.

"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

16 V erily, verily, I say unto you, The slave is not greater than his lord; neither is the apostle greater than he that sent him.

Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

17 I f ye know these things, ye shall be blessed if ye do them.

Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

18 ¶ I speak not of you all; I know whom I have chosen; but that the scripture may be fulfilled, He that eats bread with me has lifted up his heel against me,

Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: +Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене.

19 n ow I tell you before it is done, so that, when it is come to pass, ye may believe that I AM.

Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.

20 V erily, verily, I say unto you, He that receives whomsoever I send receives me, and he that receives me receives him that sent me.

Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

21 W hen Jesus had thus said, he was troubled in spirit and testified and said, Verily, verily, I say unto you, that one of you shall betray me.

Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 T hen the disciples looked one on another, doubting of whom he spoke.

Учениците се спогледваха помежду си, недоумявайки за кого говори.

23 A nd one of his disciples, whom Jesus loved, was seated at the table beside Jesus.

А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

24 S imon Peter therefore beckoned to this one that he should ask him who it was of whom he spoke.

Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.

25 H e then, reclining on Jesus’ breast, said unto him, Lord, who is it?

А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

26 J esus answered, He it is to whom I shall give a sop when I have dipped it. And when he had dipped the sop, he gave it to Judas Iscariot, the son of Simon.

Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

27 A nd after the sop Satan entered into him. Then Jesus said unto him, That which thou shalt do, do it more quickly.

И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

28 N ow no one at the table understood for what purpose he spoke this unto him.

А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;

29 F or some of them thought, because Judas had the bag, that Jesus had said unto him, Buy those things that we need for the feast, or that he should give something to the poor.

защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата Гръцки: Торбичката или, кутийката.>, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

30 H e then having received the sop went immediately out, and it was now night.

И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

31 ¶ Therefore, when he was gone out, Jesus said, Now is the Son of man clarified, and God is clarified in him.

А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

32 I f God is clarified in him, God shall also clarify him in himself and shall straightway clarify him.

и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

33 L ittle children, yet a little while I am with you. Ye shall seek me; and as I said unto the Jews, Where I go, ye cannot come, so now I say to you.

Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

34 A new commandment I give unto you, That ye love one another; as I have loved you, that ye also love one another.

Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

35 B y this shall everyone know that ye are my disciples, if ye have love one to another.

По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

36 ¶ Simon Peter said unto him, Lord, where goest thou? Jesus answered him, Where I go, thou canst not follow me now; but thou shalt follow me afterwards.

Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

37 P eter said unto him, Lord, why cannot I follow thee now? I will lay down my soul for thy sake.

Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

38 J esus answered him, Wilt thou lay down thy soul for my sake? Verily, verily, I say unto thee, The cock shall not crow until thou hast denied me three times.

Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене. ГЛАВА 14