1 ¶ And when king Arad, the Canaanite, who dwelt toward the Negev, heard tell that Israel came by the way of the sentinels; then he fought against Israel and took some of them prisoners.
А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
2 T hen Israel vowed a vow unto the LORD and said, If thou wilt indeed deliver this people into my hand, then I will utterly destroy their cities.
И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
3 A nd the LORD hearkened to the voice of Israel and delivered up the Canaanite; and they utterly destroyed them and their cities, and he called the name of the place Hormah.
И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма.
4 ¶ And they journeyed from Mount Hor by the way of the Red sea, to go around the land of Edom, and the soul of the people was much discouraged because of the way.
А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
5 A nd the people spoke against God and against Moses, Why have ye brought us up out of Egypt to die in the wilderness? There is no bread, neither is there any water; and our soul loathes this light bread.
И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
6 A nd the LORD sent fiery serpents among the people, and they bit the people; and many people of Israel died.
За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
7 T hen the people came to Moses and said, We have sinned, for we have spoken against the LORD and against thee; pray unto the LORD that he take away these serpents from among us. And Moses prayed for the people.
Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
8 A nd the LORD said unto Moses, Make thee a fiery serpent and lift it up as a banner, and it shall be that anyone that is bitten and looks upon it shall live.
И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
9 A nd Moses made a serpent of brass and put it up as a banner, and it came to pass that when a serpent bit anyone, he beheld the serpent of brass, and lived.
И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
10 ¶ And the sons of Israel set forward and pitched camp in Oboth.
Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
11 A nd they journeyed from Oboth and pitched at Ijeabarim, in the wilderness which is before Moab, toward the rising of the sun.
И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
12 F rom there they removed and pitched in the valley of Zared.
От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
13 F rom thence they removed and pitched on the other side of Arnon, which is in the wilderness that comes out of the borders of the Amorite; for Arnon is the border of Moab between Moab and the Amorite.
От там отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
14 T herefore it is said in the book of the battles of the LORD, What he did in the Red sea, and in the brooks of Arnon
За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,
15 a nd at the stream of the brooks that goes down to the dwelling of Ar, and lies upon the border of Moab.
И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.
16 A nd from there they went to Beer; this is the well of which the LORD spoke unto Moses, Gather the people together, and I will give them water.
А от там дойдоха при Вир. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.
17 T hen Israel sang this song, Spring up, O well; sing ye unto it.
Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;
18 T he princes dug the well, the willing people dug it, and the lawgiver, with their staves. And from the wilderness they went to Mattanah.
Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез заповедта на законодателя; с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,
19 A nd from Mattanah to Nahaliel, and from Nahaliel to Bamoth.
и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
20 A nd from Bamoth in the valley, that is in the fields of Moab, to the top of Pisgah, which looks toward Jeshimon.
а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон+.
21 ¶ And Israel sent messengers unto Sihon king of the Amorites, saying,
Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
22 L et me pass through thy land; we will not turn into the fields or into the vineyards; we will not drink of the waters of the wells; but we will go along by the king’s high way until we are past thy borders.
Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не ще да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.
23 B ut Sihon would not allow Israel to pass through his border; instead Sihon gathered all his people together and went out against Israel into the wilderness; and he came to Jahaz and fought against Israel.
А Сион не пусна Израиля да мина през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.
24 A nd Israel smote him with the edge of the sword and possessed his land from Arnon unto Jabbok, even unto the sons of Ammon, for the border of the sons of Ammon was strong.
Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.
25 A nd Israel took all these cities; and Israel dwelt in all the cities of the Amorites in Heshbon and in all the villages thereof.
Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
26 F or Heshbon was the city of Sihon the king of the Amorites, who had fought against the former king of Moab and taken out of his hand all his land unto Arnon.
Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.
27 T herefore those that speak in proverbs say, Come into Heshbon, let the city of Sihon be built and prepared;
За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;
28 f or there is a fire gone out of Heshbon, a flame from the city of Sihon; it has consumed Ar of Moab and the lords of the high places of Arnon.
Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.
29 W oe to thee, Moab! thou art undone, O people of Chemosh; he has put thy sons to flight and thy daughters into captivity because of Sihon king of the Amorites.
Горко ти Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.
30 A nd Heshbon destroyed their kingdom even unto Dibon, and we have laid them waste even unto Nophah and Medeba.
Ние го застреляхме Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която се простира до Медева.
31 T hus Israel dwelt in the land of the Amorite.
Така Израил се засели в земята на Аморейците.
32 A nd Moses sent to spy out Jaazer, and they took the villages thereof and drove out the Amorite that was there.
После Моисей изпрати човеци да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.
33 A nd they turned and went up by the way of Bashan; and Og, the king of Bashan, went out against them, he and all his people, to the battle at Edrei.
Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
34 T hen the LORD said unto Moses, Fear him not, for I have delivered him into thy hand and all his people and his land; and thou shalt do to him as thou didst unto Sihon king of the Amorites, who dwelt at Heshbon.
Но Господ рече на Моисея: Не бой се от Него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
35 S o they smote him and his sons and all his people until there was none left him alive; and they possessed his land.
И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.