1 ¶ Again there was a day when the sons of God came to present themselves before the LORD, and Satan came also among them to present himself before the LORD.

И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

2 A nd the LORD said unto Satan, Where dost thou come from? And Satan answered the LORD and said, From going to and fro in the earth and from walking up and down in it.

И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

3 A nd the LORD said unto Satan, Hast thou considered my slave Job, that there is none like him in the earth, a perfect and an upright man, one that fears God and has departed from evil and that he still retains his perfection, although thou didst incite me against him to destroy him without cause.

После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

4 A nd Satan answered the LORD and said, Skin for skin, all that a man has he will give for his life.

А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

5 B ut put forth thy hand now and touch his bone and his flesh, and thou shalt see if he does not blaspheme thee to thy face.

Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

6 A nd the LORD said unto Satan, Behold, he is in thy hand, but preserve his life.

И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

7 ¶ So Satan went forth from the presence of the LORD and smote Job with sore boils from the sole of his foot unto the crown of his head.

Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

8 A nd he took a potsherd to scratch himself with, and he was sitting among the ashes.

И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

9 T hen his wife said unto him, Dost thou still retain thine integrity? Blaspheme God and die.

Тогава жена му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

10 B ut he said unto her, Thou hast spoken as any of the foolish women speak. What? Shall we receive good at the hand of God and shall we not receive evil? In all this Job did not sin with his lips.

А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли да приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

11 ¶ Now three friends of Job, Eliphaz, the Temanite, Bildad, the Shuhite, and Zophar, the Naamathite, when they heard of all this evil that had come upon him, each one came from his own place; for they had made an appointment together to come to mourn with him and to comfort him.

А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

12 A nd when they lifted up their eyes afar off and knew him not, they lifted up their voice and wept; and each one rent his mantle and sprinkled dust upon his head toward heaven.

И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си като я хвърляха към небето.

13 S o they sat down with him upon the ground seven days and seven nights, and no one spoke a word unto him; for they saw that his grief was very great.

И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.