1 ¶ And Jesus answered and spoke unto them again by parables and said,

И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

2 T he kingdom of the heavens is like unto a certain man, a king, who made a marriage feast for his son

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 a nd sent forth his slaves to call those that were invited to the wedding, and they would not come.

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 A gain, he sent forth other slaves, saying, Tell those who are invited, Behold, I have prepared my dinner; my bulls and my fatlings are killed, and all things are ready; come unto the marriage.

Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

5 B ut they made light of it and went their ways, one to his farm, another to his merchandise,

но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

6 a nd the others took his slaves and entreated them spitefully and slew them.

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 B ut when the king heard of this, he became angry and sent forth his armies and destroyed those murderers and burned up their city.

И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

8 T hen he said to his slaves, The wedding is ready, but those who were called were not worthy.

Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

9 G o ye therefore into the entrances of the highways and call as many as ye shall find to the marriage.

Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

10 S o those slaves went out into the highways and gathered together everyone that they found, both bad and good; and the wedding was filled with guests.

И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 A nd when the king came in to see the guests, he saw there a man who did not have on a wedding garment,

А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

12 a nd he said unto him, Friend, how didst thou come in here not having a wedding garment? And he was speechless.

И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 T hen the king said to the slaves, Bind him hand and foot and take him away and cast him into the darkness outside; there shall be weeping and gnashing of teeth.

Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 F or many are called, but few are chosen.

Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

15 ¶ Then the Pharisees left and took counsel how they might entangle him in his word.

Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16 A nd they sent out unto him their disciples with those of Herod, saying, Master, we know that thou art a lover of truth and teachest the way of God with truth and that thou takest care for no man, for thou art no respecter of persons of men.

И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 T ell us therefore, What thinkest thou? Is it lawful to give tribute unto Caesar or not?

Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

18 B ut Jesus perceived their wickedness and said, Why tempt ye me, ye hypocrites?

А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 S how me the coin of the tribute. And they presented unto him a denarius.

Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 A nd he said unto them, Whose is this image and superscription?

Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21 T hey say unto him, Caesar’s. Then said he unto them, Render therefore unto Caesar the things which are Caesar’s and unto God the things that are God’s.

Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

22 W hen they had heard these words, they marvelled and left him and went away.

И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.

23 ¶ The same day the Sadducees came to him, who say that there is no resurrection, and asked him,

В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

24 s aying, Master, Moses said, If a man dies, having no children, his brother shall marry his wife and raise up seed unto his brother.

Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

25 N ow there were with us seven brothers, and the first, when he had married a wife, deceased, and, having no seed, left his wife unto his brother;

А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

26 l ikewise the second also, and the third, unto the seventh.

също и вторият и третият, до седмият.

27 A nd last of all the woman died also.

А подир всички умря и жената.

28 T herefore in the resurrection whose wife shall she be of the seven? for they all had her.

И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.

29 T hen Jesus answered and said unto them, Ye do err, not knowing the scriptures nor the power of God.

А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

30 F or in the resurrection they neither marry nor are given in marriage, but are as the angels of God in heaven.

Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето.

31 B ut concerning the resurrection of the dead, have ye not read that which is spoken unto you by God, who saith,

А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

32 I AM the God of Abraham and the God of Isaac and the God of Jacob? God is not the God of the dead, but of the living.

“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 A nd when the multitude heard this, they were astonished at his doctrine.

И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.

34 ¶ Then the Pharisees, hearing that he had put the Sadducees to silence, gathered together.

А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

35 A nd one of them, who was an interpreter of the law, asked him a question, tempting him and saying,

И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36 M aster, which is the great commandment in the law?

Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 J esus said unto him, Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart and with all thy soul and with all thy mind.

А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.

38 T his is the first and great commandment.

Това е голямата и първа заповед.

39 A nd the second is like unto it, Thou shalt love thy neighbour as thyself.

А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.

40 O n these two commandments hang all the law and the prophets.

На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

41 ¶ While the Pharisees were gathered together, Jesus asked them,

И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

42 s aying, What think ye of the Christ? Whose son is he? They say unto him, The Son of David.

Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

43 H e said unto them, How then does David in Spirit call him Lord, saying,

Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

44 T he LORD said unto my Lord, Sit thou on my right hand until I make thine enemies thy footstool?

“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?

45 I f David then calls him Lord, how is he his son?

Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

46 A nd no one was able to answer him a word, neither dared anyone from that day forth ask him any more questions.

И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.