1 A nd Jesus answering, again spake to them in similes, saying,

И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

2 ` The reign of the heavens was likened to a man, a king, who made marriage-feasts for his son,

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 a nd he sent forth his servants to call those having been called to the marriage-feasts, and they were not willing to come.

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 ` Again he sent forth other servants, saying, Say to those who have been called: Lo, my dinner I prepared, my oxen and the fatlings have been killed, and all things ready, come ye to the marriage-feasts;

Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

5 a nd they, having disregarded, went away, the one to his own field, and the other to his merchandise;

но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

6 a nd the rest, having laid hold on his servants, did insult and slay.

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 ` And the king having heard, was wroth, and having sent forth his soldiers, he destroyed those murderers, and their city he set on fire;

И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

8 t hen saith he to his servants, The marriage-feast indeed is ready, and those called were not worthy,

Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

9 b e going, then, on to the cross-ways, and as many as ye may find, call ye to the marriage-feasts.

Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

10 ` And those servants, having gone forth to the ways, did gather all, as many as they found, both bad and good, and the marriage-feast apartment was filled with those reclining.

И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 ` And the king having come in to view those reclining, saw there a man not clothed with clothing of the marriage-feast,

А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

12 a nd he saith to him, Comrade, how didst thou come in hither, not having clothing of the marriage-feast? and he was speechless.

И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 ` Then said the king to the ministrants, Having bound his feet and hands, take him up and cast forth to the outer darkness, there shall be the weeping and the gnashing of the teeth;

Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 f or many are called, and few chosen.'

Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

15 T hen the Pharisees having gone, took counsel how they might ensnare him in words,

Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16 a nd they send to him their disciples with the Herodians, saying, `Teacher, we have known that thou art true, and the way of God in truth thou dost teach, and thou art not caring for any one, for thou dost not look to the face of men;

И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 t ell us, therefore, what dost thou think? is it lawful to give tribute to Caesar or not?'

Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

18 A nd Jesus having known their wickedness, said, `Why me do ye tempt, hypocrites?

А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 s how me the tribute-coin?' and they brought to him a denary;

Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 a nd he saith to them, `Whose this image and the inscription?'

Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21 t hey say to him, `Caesar's;' then saith he to them, `Render therefore the things of Caesar to Caesar, and the things of God to God;'

Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

22 a nd having heard they wondered, and having left him they went away.

И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.

23 I n that day there came near to him Sadducees, who are saying there is not a rising again, and they questioned him, saying,

В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

24 ` Teacher, Moses said, If any one may die not having children, his brother shall marry his wife, and shall raise up seed to his brother.

Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

25 ` And there were with us seven brothers, and the first having married did die, and not having seed, he left his wife to his brother;

А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

26 i n like manner also the second, and the third, unto the seventh,

също и вторият и третият, до седмият.

27 a nd last of all died also the woman;

А подир всички умря и жената.

28 t herefore in the rising again, of which of the seven shall she be wife -- for all had her?'

И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.

29 A nd Jesus answering said to them, `Ye go astray, not knowing the Writings, nor the power of God;

А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

30 f or in the rising again they do not marry, nor are they given in marriage, but are as messengers of God in heaven.

Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето.

31 ` And concerning the rising again of the dead, did ye not read that which was spoken to you by God, saying,

А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

32 I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob? God is not a God of dead men, but of living.'

“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 A nd having heard, the multitudes were astonished at his teaching;

И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.

34 a nd the Pharisees, having heard that he did silence the Sadducees, were gathered together unto him;

А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

35 a nd one of them, a lawyer, did question, tempting him, and saying,

И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36 ` Teacher, which the great command in the Law?'

Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 A nd Jesus said to him, `Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thine understanding --

А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.

38 t his is a first and great command;

Това е голямата и първа заповед.

39 a nd the second like to it, Thou shalt love thy neighbor as thyself;

А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.

40 o n these -- the two commands -- all the law and the prophets do hang.'

На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

41 A nd the Pharisees having been gathered together, Jesus did question them,

И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

42 s aying, `What do ye think concerning the Christ? of whom is he son?' They say to him, `Of David.'

Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

43 H e saith to them, `How then doth David in the Spirit call him lord, saying,

Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

44 T he Lord said to my lord, Sit at my right hand, till I may make thine enemies thy footstool?

“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?

45 I f then David doth call him lord, how is he his son?'

Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

46 A nd no one was able to answer him a word, nor durst any from that day question him any more.

И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.