1 W isdom hath builded her house, She hath hewn out her pillars -- seven.

Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

2 S he hath slaughtered her slaughter, She hath mingled her wine, Yea, she hath arranged her table.

Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

3 S he hath sent forth her damsels, She crieth on the tops of the high places of the city:

Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

4 ` Who simple? let him turn aside hither.' Whoso lacketh heart: she hath said to him,

Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

5 ` Come, eat of my bread, And drink of the wine I have mingled.

Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

6 F orsake ye, the simple, and live, And be happy in the way of understanding.

Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

7 T he instructor of a scorner Is receiving for it -- shame, And a reprover of the wicked -- his blemish.

Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.

8 R eprove not a scorner, lest he hate thee, Give reproof to the wise, and he loveth thee.

Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

9 G ive to the wise, and he is wiser still, Make known to the righteous, And he increaseth learning.

Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

10 T he commencement of wisdom the fear of Jehovah, And a knowledge of the Holy Ones understanding.

Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

11 F or by me do thy days multiply, And added to thee are years of life.

Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.

12 I f thou hast been wise, thou hast been wise for thyself, And thou hast scorned -- thyself bearest.

Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

13 A foolish woman noisy, Simple, and hath not known what.

Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.

14 A nd she hath sat at the opening of her house, On a throne -- the high places of the city,

Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

15 T o call to those passing by the way, Who are going straight their paths.

И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:

16 ` Who simple? let him turn aside hither.' And whoso lacketh heart -- she said to him,

Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

17 ` Stolen waters are sweet, And hidden bread is pleasant.'

Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

18 A nd he hath not known that Rephaim there, In deep places of Sheol her invited ones!

Но той не знае, че мъртвите са там, И че гостите й са в дълбочината на ада.