1 A nd it came to pass, on his going into the house of a certain one of the chiefs of the Pharisees, on a sabbath, to eat bread, that they were watching him,

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 a nd lo, there was a certain dropsical man before him;

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 a nd Jesus answering spake to the lawyers and Pharisees, saying, `Is it lawful on the sabbath-day to heal?'

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 a nd they were silent, and having taken hold of, he healed him, and let go;

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 a nd answering them he said, `Of which of you shall an ass or ox fall into a pit, and he will not immediately draw it up on the sabbath-day?'

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 a nd they were not able to answer him again unto these things.

И не можаха да отговорят на това.

7 A nd he spake a simile unto those called, marking how they were choosing out the first couches, saying unto them,

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 ` When thou mayest be called by any one to marriage-feasts, thou mayest not recline on the first couch, lest a more honourable than thou may have been called by him,

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 a nd he who did call thee and him having come shall say to thee, Give to this one place, and then thou mayest begin with shame to occupy the last place.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 ` But, when thou mayest be called, having gone on, recline in the last place, that when he who called thee may come, he may say to thee, Friend, come up higher; then thou shalt have glory before those reclining with thee;

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 b ecause every one who is exalting himself shall be humbled, and he who is humbling himself shall be exalted.'

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 A nd he said also to him who did call him, `When thou mayest make a dinner or a supper, be not calling thy friends, nor thy brethren, nor thy kindred, nor rich neighbours, lest they may also call thee again, and a recompense may come to thee;

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 b ut when thou mayest make a feast, be calling poor, maimed, lame, blind,

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 a nd happy thou shalt be, because they have not to recompense thee, for it shall be recompensed to thee in the rising again of the righteous.'

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 A nd one of those reclining with him, having heard these things, said to him, `Happy he who shall eat bread in the reign of God;'

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 a nd he said to him, `A certain man made a great supper, and called many,

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 a nd he sent his servant at the hour of the supper to say to those having been called, Be coming, because now are all things ready.

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 ` And they began with one consent all to excuse themselves: The first said to him, A field I bought, and I have need to go forth and see it; I beg of thee, have me excused.

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 ` And another said, Five yoke of oxen I bought, and I go on to prove them; I beg of thee, have me excused:

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 a nd another said, A wife I married, and because of this I am not able to come.

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 ` And that servant having come, told to his lord these things, then the master of the house, having been angry, said to his servant, Go forth quickly to the broad places and lanes of the city, and the poor, and maimed, and lame, and blind, bring in hither.

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 ` And the servant said, Sir, it hath been done as thou didst command, and still there is room.

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 ` And the lord said unto the servant, Go forth to the ways and hedges, and constrain to come in, that my house may be filled;

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 f or I say to you, that none of those men who have been called shall taste of my supper.'

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 A nd there were going on with him great multitudes, and having turned, he said unto them,

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 ` If any one doth come unto me, and doth not hate his own father, and mother, and wife, and children, and brothers, and sisters, and yet even his own life, he is not able to be my disciple;

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 a nd whoever doth not bear his cross, and come after me, is not able to be my disciple.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 ` For who of you, willing to build a tower, doth not first, having sat down, count the expense, whether he have the things for completing?

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 l est that he having laid a foundation, and not being able to finish, all who are beholding may begin to mock him,

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 s aying -- This man began to build, and was not able to finish.

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 ` Or what king going on to engage with another king in war, doth not, having sat down, first consult if he be able with ten thousand to meet him who with twenty thousand is coming against him?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 a nd if not so -- he being yet a long way off -- having sent an embassy, he doth ask the things for peace.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 ` So, then, every one of you who doth not take leave of all that he himself hath, is not able to be my disciple.

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 ` The salt good, but if the salt doth become tasteless, with what shall it be seasoned?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 n either for land nor for manure is it fit -- they cast it without. He who is having ears to hear -- let him hear.'

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!