1 E n cierta ocasión, Jesús fue a comer a la casa de un fariseo muy importante. Era un día de reposo, y ellos estaban acechándolo.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 D elante de Jesús estaba un hombre enfermo de hidropesía,

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 y Jesús les preguntó a los intérpretes de la ley y a los fariseos: «¿Está permitido sanar en el día de reposo?»

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 P ero ellos no respondieron. Entonces Jesús tomó al hombre de la mano, lo sanó y lo despidió;

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 l uego se dirigió a ellos, y les dijo: «¿Quién de ustedes, si su asno o su buey se cae en un pozo, no lo saca enseguida, aunque sea en día de reposo?»

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 Y nadie podía responderle. Los convidados a las bodas

И не можаха да отговорят на това.

7 C uando Jesús vio que los invitados a la mesa escogían los mejores lugares, les contó una parábola:

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 « Cuando te inviten a una boda, no vayas a sentarte en el mejor lugar, no sea que otro de los invitados sea más importante que tú,

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 y cuando venga el anfitrión te diga: “Dale tu lugar a este otro”; porque entonces, con toda vergüenza, tendrás que ir a ocupar el último lugar.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 A sí que, cuando seas invitado, ve más bien a sentarte en el último lugar, para que cuando venga el anfitrión te diga: “Amigo mío, ven y siéntate más adelante”. Así serás honrado delante de los otros invitados a la mesa.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 P orque todo el que se enaltece, será humillado; y el que se humilla, será enaltecido.»

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 T ambién le dijo a su anfitrión: «Cuando ofrezcas una comida o una cena, no invites a tus amigos ni a tus hermanos, ni a tus parientes y vecinos ricos, no sea que ellos también te vuelvan a invitar, y quedes así compensado.

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 A l contrario, cuando ofrezcas un banquete, invita a los pobres y a los mancos, a los cojos y a los ciegos,

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 y así serás dichoso. Porque aunque ellos no te puedan devolver la invitación, tu recompensa la recibirás en la resurrección de los justos.» Parábola de la gran cena

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 U no de los que estaban sentados con él a la mesa oyó esto, y le dijo: «Dichoso el que participe del banquete en el reino de Dios.»

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 E ntonces Jesús le dijo: «Un hombre ofreció un gran banquete, e invitó a muchos.

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 A la hora del banquete envió a su siervo a decir a los invitados: “Vengan, que la mesa ya está servida.”

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 P ero todos ellos comenzaron a disculparse. El primero dijo: “Acabo de comprar un terreno, y tengo que ir a verlo. Por favor, discúlpame.”

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 O tro dijo: “Acabo de comprar cinco yuntas de bueyes, y voy a probarlas. Por favor, discúlpame.”

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 Y otro más dijo: “Acabo de casarme, así que no puedo asistir.”

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 C uando el siervo regresó, le comunicó todo esto a su señor. Entonces el dueño de la casa se enojó, y le dijo a su siervo: “Ve enseguida por las plazas y por las calles de la ciudad, y trae acá a los pobres, a los mancos, a los cojos y a los ciegos.”

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 C uando el siervo le dijo: “Señor, se ha hecho lo que mandaste hacer, y todavía hay lugar”,

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 e l señor dijo al siervo: “Ve entonces por los caminos y por los atajos, y hazlos entrar por la fuerza. ¡Quiero que se llene mi casa!

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 Q uiero decirles que ninguno de los que fueron invitados disfrutará de mi cena.”» Lo que cuesta seguir a Cristo

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 C omo grandes multitudes lo seguían, Jesús se volvió a ellos y les dijo:

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 « Si alguno viene a mí, y no renuncia a su padre y a su madre, ni a su mujer y sus hijos, ni a sus hermanos y hermanas, y ni siquiera a su propia vida, no puede ser mi discípulo.

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 Y el que no toma su cruz y me sigue, no puede ser mi discípulo.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 P orque ¿quién de ustedes que quiera levantar una torre, no se sienta primero a calcular los costos, para ver si tiene todo lo que necesita para terminarla?

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 N o sea que después de haber puesto los cimientos, se dé cuenta de que no puede terminarla, y todos los que lo sepan comiencen a burlarse de él

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 y digan: “Este hombre comenzó a construir, y no pudo terminar.”

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 ¿ O qué rey que marche a la guerra contra otro rey, no se sienta primero a calcular si puede hacerle frente con diez mil soldados al que viene a atacarlo con veinte mil?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 S i no puede hacerle frente, envía una embajada al otro rey cuando éste todavía está lejos, y le propone condiciones de paz.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 A sí también, cualquiera de ustedes que no renuncia a todo lo que tiene, no puede ser mi discípulo. Cuando la sal pierde su sabor

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 » La sal es buena, pero si se vuelve insípida, ¿con qué puede recuperar su sabor?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 N o sirve ni para la tierra ni para el montón de abono, y hay que tirarla. El que tenga oídos para oír, que oiga.»

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!