1 T odo tiene su tiempo. Hay un momento bajo el cielo para toda actividad:

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 E l momento en que se nace, y el momento en que se muere; el momento en que se planta, y el momento en que se cosecha;

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 e l momento en que se hiere, y el momento en que se sana; el momento en que se construye, y el momento en que se destruye;

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 e l momento en que se llora, y el momento en que se ríe; el momento en que se sufre, y el momento en que se goza;

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 e l momento en que se esparcen piedras, y el momento en que se amontonan; el momento de la bienvenida, y el momento de la despedida;

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 e l momento de buscar, y el momento de perder; el momento de guardar, y el momento de desechar;

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 e l momento de romper, y el momento de coser; el momento de callar, y el momento de hablar;

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 e l momento de amar, y el momento de odiar; el momento de hacer la guerra, y el momento de hacer la paz.

Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 ¿ Qué provecho obtiene el que trabaja, de todos sus afanes?

Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

10 M e he dado cuenta de la pesada carga que Dios ha impuesto a los mortales para humillarlos con ella.

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 E n su momento, Dios todo lo hizo hermoso, y puso en el corazón de los mortales la noción de la eternidad, aunque éstos no llegan a comprender en su totalidad lo hecho por Dios.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 Y o sé bien que para los mortales no hay nada mejor que gozar de la vida y de todo lo bueno que ésta ofrece,

Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

13 y sé también que es un don de Dios el que todo hombre coma y beba y disfrute de lo bueno de todos sus afanes.

И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 T ambién sé que todo lo que Dios ha hecho permanecerá para siempre, sin que nada se le añada ni nada se le quite, y que esto lo hace Dios para que se le guarde reverencia.

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

15 ¿ Qué hay ahora, que antes no existiera? ¿Y qué habrá de existir, que no exista ya? Dios hurga en el pasado. Injusticias de la vida

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 A demás, me he dado cuenta de la maldad e iniquidad que existe donde debiera impartirse justicia y prevalecer el derecho.

Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

17 Y en mi corazón he concluido que Dios habrá de juzgar a los justos y a los injustos, porque hay un tiempo y un lugar para todo proyecto y para toda actividad.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 D entro de mí concluyo que esto es así porque Dios quiere poner a prueba a los mortales, para que vean que ellos mismos son semejantes a las bestias.

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

19 P orque lo mismo les pasa a los hombres y a las bestias: unos y otros respiran y mueren por igual, y nada tienen los hombres por encima de las bestias. Todo es vanidad.

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 T odo va a un mismo lugar. Todo está hecho de polvo, y todo al polvo volverá.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 ¿ Hay quien sepa si el espíritu de los hombres se eleva a las alturas, mientras que el espíritu de las bestias desciende al fondo de la tierra?

Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

22 L o que he visto es, que no hay nada mejor para el hombre que disfrutar de su trabajo, porque eso es lo que le ha correspondido hacer. Porque ¿quién va a traerlo a ver lo que pasará después de su muerte?

Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?