1 » Todos los que nacemos de una mujer vivimos muy poco y sufrimos demasiado.

Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 S omos como las flores: al cortarlas se marchitan; somos como sombras: efímeras y pasajeras.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 ¿ Y sobre alguien así pones los ojos? ¿Y con alguien así entras en juicio?

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 ¿ Acaso la impureza puede purificarse? ¡Eso es algo que nadie puede lograr!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 L os días del hombre ya están contados; tú has decidido ya cuántos meses vivirá; su vida tiene un límite que no puede traspasar.

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 ¡ Deja de mirarlo! ¡Déjalo tranquilo! ¡Deja que goce de la vida antes de morir!

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 » Al árbol cortado, le quedan raíces; y vuelve a retoñar, y no le faltan renuevos.

Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 T al vez con el paso del tiempo envejezca su raíz, y su tronco llegue a morir en el polvo,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 p ero al sentir el agua, cobra vida, y crece y echa nuevo follaje.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 P ero si el hombre muere, termina su vida; si el hombre perece, ¿a dónde va a parar?

Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

11 ¡ Se evapora, como el agua del mar! ¡Desaparece, como el agua de un río seco!

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 E l hombre muere y no vuelve a levantarse; ¡mientras el cielo exista, no se levantará de su sueño!

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 » Quisiera que me escondieras en el sepulcro, que me ocultaras mientras se aplaca tu enojo, que te fijaras un plazo para acordarte de mí!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

14 C uando el hombre muere, ¿acaso vuelve a vivir? Mientras tenga que cumplir mi servicio obligatorio, esperaré con paciencia a que llegue mi relevo.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 C uando tú me llames, yo te responderé; y te deleitarás en la obra de tus manos.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 D ejarás entonces de vigilar todos mis pasos, y dejarás también de contar todos mis pecados,

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 e charás en un saco y guardarás todas mis locuras, y cubrirás por completo mis injusticias.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 » El monte que se desgaja, no vuelve a levantarse; ruedan sus peñas y cambian de lugar;

Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 e l ímpetu del agua desgasta las piedras, el aluvión arrastra el polvo de la tierra, y tú pones fin a nuestras esperanzas.

Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

20 N os apabullas, y desaparecemos; nos avasallas, y entonces nos despides.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 S i nuestros hijos llegan a triunfar, no lo sabremos; tampoco llegaremos a saber si caen en la deshonra.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 S olamente sabremos de nuestros sufrimientos, y cargaremos con nuestra propia tristeza.»

Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.