1 M an who is born of a woman is of few days and full of trouble.

Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 H e comes forth like a flower and withers; he flees also like a shadow and continues not.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 A nd do You open Your eyes upon such a one, and bring me into judgment with You?

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 W ho can bring a clean thing out of an unclean? No one!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 S ince a man’s days are already determined, and the number of his months is wholly in Your control, and he cannot pass the bounds of his allotted time—

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 t urn from him; let him rest until he has accomplished as does a hireling the appointed time for his day.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 F or there is hope for a tree if it is cut down, that it will sprout again and that the tender shoots of it will not cease.

Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 T hough its roots grow old in the earth and its stock dies in the ground,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 Y et through the scent of water will bud and bring forth boughs like a young plant.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 B ut man must die and lie prostrate; yes, man breathes his last, and where is he?

Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

11 A s waters evaporate from the lake, and the river drains and dries up,

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 S o man lies down and does not rise. Till the heavens are no more, men will not awake nor be raised out of their sleep.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 O h, that You would hide me in Sheol (the unseen state), that You would conceal me until Your wrath is past, that You would set a definite time and then remember me earnestly!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

14 I f a man dies, shall he live again? All the days of my warfare and service I will wait, till my change and release shall come.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 Y ou would call and I would answer You; You would yearn for the work of Your hands.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 B ut now You number each of my steps and take note of my every sin.

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 M y transgression is sealed up in a bag, and You glue up my iniquity.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 B ut as a mountain, if it falls, crumbles to nothing, and as the rock is removed out of its place,

Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 A s waters wear away the stones and as floods wash away the soil of the earth, so You destroy the hope of man.

Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

20 Y ou prevail forever against him, and he passes on; You change his appearance and send him away.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 H is sons come to honor, and he knows it not; they are brought low, and he perceives it not.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 B ut his body shall grieve over him, and his soul shall mourn.

Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.