1 T hese are the inheritances in the land of Canaan distributed to the Israelites by Eleazar the priest, Joshua son of Nun, and the heads of the fathers’ houses of their tribes.

И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

2 T heir inheritance was by lot, as the Lord commanded Moses, for the nine and one-half tribes.

С жребие се раздели наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал на Моисея.

3 F or Moses had given an inheritance to the two and one-half tribes beyond the Jordan, but to the Levites he gave no inheritance among them,

Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите на деде наследство между тях.

4 F or the people of Joseph were two tribes, Manasseh and Ephraim. And no part was given in the land to the Levites except cities in which to live, with their pasturelands for their livestock and for their possessions.

Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не даде дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им.

5 A s the Lord commanded Moses, so the Israelites did, and they divided the land.

Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята.

6 T hen the people of Judah came to Joshua in Gilgal, and Caleb son of Jephunneh the Kenizzite said to him, You know what the Lord said to Moses the man of God concerning me and you in Kadesh-barnea.

В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, сина на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни.

7 F orty years old was I when Moses the servant of the Lord sent me from Kadesh-barnea to scout out the land. And I brought him a report as it was in my heart.

Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце.

8 B ut my brethren who went up with me made the hearts of the people melt; yet I wholly followed the Lord my God.

Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог.

9 A nd Moses swore on that day, Surely the land on which your feet have walked shall be an inheritance to you and your children always, because you have wholly followed the Lord my God.

За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог.

10 A nd now, behold, the Lord has kept me alive, as He said, these forty-five years since the Lord spoke this word to Moses, while the Israelites wandered in the wilderness; and now, behold, I am this day eighty-five years old.

И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.

11 Y et I am as strong today as I was the day Moses sent me; as my strength was then, so is my strength now for war and to go out and to come in.

Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам.

12 S o now give me this hill country of which the Lord spoke that day. For you heard then how the Anakim were there and that the cities were great and fortified; if the Lord will be with me, I shall drive them out just as the Lord said.

Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза.

13 T hen Joshua blessed him and gave Hebron to Caleb son of Jephunneh for an inheritance.

Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син.

14 S o Hebron became the inheritance of Caleb son of Jephunneh the Kenizzite to this day, because he wholly followed the Lord, the God of Israel.

За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, както е и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог.

15 T he name of Hebron before was Kiriath-arba. This Arba was the greatest of the Anakim. And the land had rest from war.

А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.