1 S ome time after these things occurred, someone told Joseph, Behold, your father is sick. And he took with him his two sons, Manasseh and Ephraim.

След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. и той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, да отидат при него.

2 W hen Jacob was told, Your son Joseph has come to you, Israel collected his strength and sat up on the bed.

И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

3 A nd Jacob said to Joseph, God Almighty appeared to me at Luz in the land of Canaan and blessed me

И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

4 A nd said to me, Behold, I will make you fruitful and multiply you, and I will make you a multitude of people and will give this land to your descendants after you as an everlasting possession.

Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи от теб: и ще дам тая земя на потомството ти след теб за всегдашно притежание.

5 A nd now your two sons,, who were born to you in the land of Egypt before I came to you in Egypt, are mine. as Reuben and Simeon, shall be mine.

И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

6 B ut other sons who may be born after them shall be your own; and they shall be called after the names of these brothers and reckoned as belonging to them into their inheritance.

А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тия свои братя.

7 A nd as for me, when I came from Padan, Rachel died at my side in the land of Canaan on the way, when yet there was but a little way to come to Ephrath; and I buried her there on the way to Ephrath, that is, Bethlehem.

А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя на Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

8 W hen Israel saw Joseph’s sons, he said, Who are these?

И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

9 A nd Joseph said to his father, They are my sons, whom God has given me in this place. And he said, Bring them to me, I pray you, that I may bless them.

А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

10 N ow Israel’s eyes were dim from age, so that he could not see. And Joseph brought them near to him, and he kissed and embraced them.

А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, Иосиф ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

11 I srael said to Joseph, I had not thought that I would see your face, but see, God has shown me your offspring also.

И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

12 T hen Joseph took from and he bowed with his face to the earth.

И Иосиф, като ги махна от между колената си, поклони се с лицето до земята.

13 T hen Joseph took both, Ephraim with his right hand toward Israel’s left, and Manasseh with his left hand toward Israel’s right, and brought them close to him.

После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

14 A nd Israel reached out his right hand and laid it on the head of Ephraim, who was the younger, and his left hand on Manasseh’s head, crossing his hands intentionally, for Manasseh was the firstborn.

А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

15 T hen blessed Joseph and said, God, before Whom my fathers Abraham and Isaac lived and walked habitually, God, Who has fed me from the time I came into being until this day,

И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходеха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

16 T he redeeming Angel Who has redeemed me continually from every evil, bless the lads! And let my name be perpetuated in them, and the names of my fathers Abraham and Isaac; and let them become a multitude in the midst of the earth.

ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

17 W hen Joseph saw that his father laid his right hand on Ephraim’s head, it displeased him; and he held up his father’s hand to move it to Manasseh’s head.

Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

18 A nd Joseph said, Not so, my father, for this is the firstborn; put your right hand upon his head.

И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

19 B ut his father refused and said, I know, my son, I know. He also shall become a people and shall be great; but his younger brother shall be greater than he, and his offspring shall become a multitude of nations.

Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

20 A nd he blessed them that day, saying, By you shall Israel bless, saying, May God make you like Ephraim and like Manasseh. And he set Ephraim before Manasseh.

И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия!- като постави Ефрема пред Манасия.

21 A nd Israel said to Joseph, Behold, I die, but God will be with you and bring you again to the land of your fathers.

След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

22 M oreover, I have given to you one portion more than any of your brethren, which I took out of the hand of the Amorites with my sword and with my bow.

Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.