1 I t pleased Darius to set over the kingdom 120 satraps who should be throughout all the kingdom,

Видя се добре на Дария да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат из цялото царство,

2 A nd over them three presidents—of whom Daniel was one—that these satraps might give account to them and that the king should have no loss or damage.

и над тях трима председатели, един от които бе Даниил, за да дават тия сатрапи сметка на тях, и тъй царят да не губи.

3 T hen this Daniel was distinguished above the presidents and the satraps because an excellent spirit was in him, and the king thought to set him over the whole realm.

В това време тоя Даниил се отличаваше от другите председатели и сатрапи, защото имаше в него превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.

4 T hen the presidents and satraps sought to find occasion against Daniel concerning the kingdom, but they could find no occasion or fault, for he was faithful, nor was there any error or fault found in him.

Тогава председателите и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниила относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той бе верен, и в него не се намери никаква погрешка или вина.

5 T hen said these men, We shall not find any occasion against this Daniel except we find it against him concerning the law of his God.

И тъй, тия човеци си рекоха: Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог.

6 T hen these presidents and satraps came together to the king and said to him, King Darius, live forever!

Прочее, тия председатели и сатрапи се събраха при царя и му рекоха така: Царю Дарие, да си жив до века!

7 A ll the presidents of the kingdom, the deputies and the satraps, the counselors and the governors, have consulted and agreed that the king should establish a royal statute and make a firm decree that whoever shall ask a petition of any god or man for thirty days, except of you, O king, shall be cast into the den of lions.

Всичките председатели на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дена, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете.

8 N ow, O king, establish the decree and sign the writing that it may not be changed, according to the law of the Medes and Persians, which cannot be altered.

Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма, за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

9 S o King Darius signed the writing and the decree.

За това, цар Дарий подписа писмената забрана.

10 N ow when Daniel knew that the writing was signed, he went into his house, and his windows being open in his chamber toward Jerusalem, he got down upon his knees three times a day and prayed and gave thanks before his God, as he had done previously.

А Даниил, щом се научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си, и, като държеше прозорците на стаята си отворени към Ерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше по-напред.

11 T hen these men came thronging and found Daniel praying and making supplication before his God.

Тогава ония човеци се събраха демонстративно и намериха, че Даниил отправяше просба и се молеше пред своя Бог.

12 T hen they came near and said before the king concerning his prohibitory decree, Have you not signed an edict that any man who shall make a petition to any god or man within thirty days, except of you, O king, shall be cast into the den of lions? The king answered and said, The thing is true, according to the law of the Medes and Persians, which cannot be changed or repealed.

За това, приближиха се и говориха пред царя за царската забрана, като рекоха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дена би отправил просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете? Царят в отговор рече: Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява.

13 T hen they said before the king, That Daniel, who is one of the exiles from Judah, does not regard or pay any attention to you, O king, or to the decree that you have signed, but makes his petition three times a day.

Тогава отговаряйки, те рекоха пред церя: Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден.

14 T hen the king, when he heard these words, was much distressed and set his mind on Daniel to deliver him; and he labored until the sun went down to rescue him.

Тогава царят, като чу тия думи, наскърби се много, и тури присърце да отърве Даниила; и трудеше се до захождането на слънцето да го избави.

15 T hen these same men came thronging to the king and said, Know, O king, that it is a law of the Medes and Persians that no decree or statute which the king establishes may be changed or repealed.

Тогава ония човеци се събраха при царя и му рекоха: Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите какво никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява.

16 T hen the king commanded, and Daniel was brought and cast into the den of lions. The king said to Daniel, May your God, Whom you are serving continually, deliver you!

Тогава царят заповяда та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки, рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.

17 A nd a stone was brought and laid upon the mouth of the den, and the king sealed it with his own signet and with the signet of his lords, that there might be no change of purpose concerning Daniel.

После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила.

18 T hen the king went to his palace and passed the night fasting, neither were instruments of music or dancing girls brought before him; and his sleep fled from him.

Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него.

19 T hen the king arose very early in the morning and went in haste to the den of lions.

И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.

20 A nd when he came to the den and to Daniel, he cried out in a voice of anguish. The king said to Daniel, O Daniel, servant of the living God, is your God, Whom you serve continually, able to deliver you from the lions?

И като се приближи при рова извика с плачевен глас на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

21 T hen Daniel said to the king, O king, live forever!

Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века!

22 M y God has sent His angel and has shut the lions’ mouths so that they have not hurt me, because I was found innocent and blameless before Him; and also before you, O king, I have done no harm or wrong.

Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение.

23 T hen the king was exceedingly glad and commanded that Daniel should be taken up out of the den. So Daniel was taken up out of the den, and no hurt of any kind was found on him because he believed in (relied on, adhered to, and trusted in) his God.

Тогава царят се зарадва много, и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог.

24 A nd the king commanded, and those men who had accused Daniel were brought and cast into the den of lions, they, their children, and their wives; and before they ever reached the bottom of the den, the lions had overpowered them and had broken their bones in pieces.

Тогава, по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им, и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости.

25 T hen King Darius wrote to all peoples, nations, and languages that dwelt in all the earth: May peace be multiplied to you!

Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи, и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!

26 I make a decree that in all my royal dominion men must tremble and fear before the God of Daniel, for He is the living God, enduring and steadfast forever, and His kingdom shall not be destroyed and His dominion shall be even to the end.

Издавам указ, щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото той е живият Бог, който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се разруши, и властта Му ще трае до край. /

27 H e is a Savior and Deliverer, and He works signs and wonders in the heavens and on the earth—He Who has delivered Daniel from the power of the lions.

Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, който отърва Даниил от силата на лъвовете.

28 S o this Daniel prospered in the reign of Darius and in the reign of Cyrus the Persian.

И тъй, тоя Даниил благоденстваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.