1 A nd he commanded the steward of his house, saying, Fill the men’s sacks with food, as much as they can carry, and put every man’s money in his sack’s mouth.

После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му

2 A nd put my cup, the silver cup, in the sack’s mouth of the youngest, with his grain money. And did according to what Joseph had said.

и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

3 A s soon as the morning was light, the men were sent away, they and their donkeys.

На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

4 W hen they had left the city and were not yet far away, Joseph said to his steward, Up, follow after the men; and when you overtake them, say to them, Why have you rewarded evil for good?

А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

5 I s it not my master’s drinking cup with which he divines ? You have done wrong in doing this.

Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

6 A nd the steward overtook them, and he said to them these same words.

И човекът,като ги настигна, каза им тия думи.

7 T hey said to him, Why does my lord say these things? Far be it from your servants to do such a thing!

А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

8 N ote that the money which we found in the mouths of our sacks we brought back to you from the land of Canaan. Is it likely then that we would steal from your master’s house silver or gold?

Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

9 W ith whomever of your servants is found, not only let that one die, but the rest of us will be my lord’s slaves.

Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

10 A nd the steward said, Now let it be as you say: he with whom is found shall be my slave, but you shall be blameless.

А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

11 T hen quickly every man lowered his sack to the ground and every man opened his sack.

Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

12 A nd searched, beginning with the eldest and stopping with the youngest; and the cup was found in Benjamin’s sack.

И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

13 T hen they rent their clothes; and after each man had loaded his donkey again, they returned to the city.

Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

14 J udah and his brethren came to Joseph’s house, for he was still there; and they fell prostrate before him.

И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

15 J oseph said to them, What is this thing that you have done? Do you not realize that such a man as I can certainly detect and know by divination ?

И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?

16 A nd Judah said, What shall we say to my lord? What shall we reply? Or how shall we clear ourselves, since God has found out and exposed the iniquity of your servants? Behold, we are my lord’s slaves, the rest of us as well as he with whom the cup is found.

Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

17 B ut said, God forbid that I should do that; but the man in whose hand the cup is found, he shall be my servant; and as for you, arise and go in peace to your father.

Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18 T hen Judah came close to and said, O my lord, let your servant, I pray you, speak a word to you in private, and let not your anger blaze against your servant, for you are as Pharaoh.

Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

19 M y lord asked his servants, saying, Have you a father or a brother?

Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

20 A nd we said to my lord, We have a father—an old man—and a young child of his old age; and his brother is dead, and he alone is left of his mother’s, and his father loves him.

И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си,и баща му го обича.

21 A nd you said to your servants, Bring him down to me, that I may set my eyes on him.

И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22 A nd we said to my lord, The lad cannot leave his father; for if he should do so, his father would die.

И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23 A nd you told your servants, Unless your youngest brother comes with you, you shall not see my face again.

А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24 A nd when we went back to your servant my father, we told him what my lord had said.

И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25 A nd our father said, Go again and buy us a little food.

А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

26 B ut we said, We cannot go down. If our youngest brother is with us, then we will go down; for we may not see the man’s face except our youngest brother is with us.

ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27 A nd your servant my father said to us, You know that my wife bore me two sons:

И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

28 A nd the one went out from me, and I said, Surely he is torn to pieces, and I have never seen him since.

Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

29 A nd if you take this son also from me, and harm or accident should befall him, you will bring down my gray hairs with sorrow and evil to Sheol (the place of the dead).

и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

30 N ow therefore, when I come to your servant my father and the lad is not with us, since his life is bound up in the lad’s life and his soul knit with the lad’s soul,

И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31 W hen he sees that the lad is not with us, he will die; and your servants will be responsible for his death and will bring down the gray hairs of your servant our father with sorrow to Sheol.

като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32 F or your servant became security for the lad to my father, saying, If I do not bring him to you, then I will bear the blame to my father forever.

Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

33 N ow therefore, I pray you, let your servant remain instead of the youth a slave to my lord, and let the young man go home with his brothers.

Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34 F or how can I go up to my father if the lad is not with me?—lest I witness the woe and the evil that will come upon my father.

Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.