1 A nd the high priest asked, Are these charges true?

О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

2 A nd he answered, Brethren and fathers, listen to me! The God of glory appeared to our forefather Abraham when he was still in Mesopotamia, before he live in Haran,

А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече,

3 A nd He said to him, Leave your own country and your relatives and come into the land (region) that I will point out to you.

О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

4 S o then he went forth from the land of the Chaldeans and settled in Haran. And from there, after his father died, transferred him to this country in which you are now dwelling.

Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5 Y et He gave him no inheritable property in it, not even enough ground to set his foot on; but He promised that He would give it to Him for a permanent possession and to his descendants after him, even though he had no child.

И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6 A nd this is what God told him: That his descendants would be aliens (strangers) in a land belonging to other people, who would bring them into bondage and ill-treat them 400 years.

И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 B ut I will judge the nation to whom they will be slaves, said God, and after that they will escape and come forth and worship Me in this place.

Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място.

8 A nd made with Abraham a covenant (an agreement to be religiously observed) of which circumcision was the seal. And under these circumstances became the father of Isaac and circumcised him on the eighth day; and Isaac when he became the father of Jacob, and Jacob, the twelve patriarchs.

И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9 A nd the patriarchs, boiling with envy and hatred and anger, sold Joseph into slavery in Egypt; but God was with him,

А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него,

10 A nd delivered him from all his distressing afflictions and won him goodwill and favor and wisdom and understanding in the sight of Pharaoh, king of Egypt, who made him governor over Egypt and all his house.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 T hen there came a famine over all of Egypt and Canaan, with great distress, and our forefathers could find no fodder or vegetable sustenance.

И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 B ut when Jacob heard that there was grain in Egypt, he sent forth our forefathers first trip.

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13 A nd on their second visit Joseph revealed himself to his brothers, and the family of Joseph became known to Pharaoh and his origin and race.

и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона.

14 A nd Joseph sent an invitation calling to himself Jacob his father and all his kindred, seventy-five persons in all.

Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15 A nd Jacob went down into Egypt, where he himself died, as did our forefathers;

И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни;

16 A nd their bodies were taken back to Shechem and laid in the tomb which Abraham had purchased for a sum of money from the sons of Hamor in Shechem.

и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17 B ut as the time for the fulfillment of the promise drew near which God had made to Abraham, the people increased and multiplied in Egypt,

А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

18 U ntil there arose over Egypt another and a different king who did not know Joseph.

докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.

19 H e dealt treacherously with and defrauded our race; he abused and oppressed our forefathers, forcing them to expose their babies so that they might not be kept alive.

Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи.

20 A t this juncture Moses was born, and was exceedingly beautiful in God’s sight. For three months he was nurtured in his father’s house;

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 T hen when he was exposed, the daughter of Pharaoh rescued him and took him and reared him as her own son.

И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 S o Moses was educated in all the wisdom and culture of the Egyptians, and he was mighty (powerful) in his speech and deeds.

И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело.

23 A nd when he was in his fortieth year, it came into his heart to visit his kinsmen the children of Israel '> to help them and to care for them].

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните.

24 A nd on seeing one of them being unjustly treated, he defended the oppressed man and avenged him by striking down the Egyptian and slaying.

И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина.

25 H e expected his brethren to understand that God was granting them deliverance by his hand; but they did not understand.

мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 T hen on the next day he suddenly appeared to some who were quarreling and fighting among themselves, and he urged them to make peace and become reconciled, saying, Men, you are brethren; why do you abuse and wrong one another?

На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг?

27 W hereupon the man who was abusing his neighbor pushed aside, saying, Who appointed you a ruler (umpire) and a judge over us?

А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 D o you intend to slay me as you slew the Egyptian yesterday?

И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина?

29 A t that reply Moses sought safety by flight and he was an exile and an alien in the country of Midian, where he became the father of two sons.

Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.

30 A nd when forty years had gone by, there appeared to him in the wilderness (desert) of Mount Sinai an angel, in the flame of a burning bramblebush.

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31 W hen Moses saw it, he was astonished and marveled at the sight; but when he went close to investigate, there came to him the voice of the Lord, saying,

А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ,

32 I am the God of your forefathers, the God of Abraham and of Isaac and of Jacob. And Moses trembled and was so terrified that he did not venture to look.

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 T hen the Lord said to him, Remove the sandals from your feet, for the place where you are standing is holy ground and worthy of veneration.

И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

34 B ecause I have most assuredly seen the abuse and oppression of My people in Egypt and have heard their sighing and groaning, I have come down to rescue them. So, now come! I will send you back to Egypt.

Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

35 I t was this very Moses whom they had denied (disowned and rejected), saying, Who made you our ruler (referee) and judge? whom God sent to be a ruler and deliverer and redeemer, by and with the hand of the Angel that appeared to him in the bramblebush.

Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

36 H e it was who led them forth, having worked wonders and signs in Egypt and at the Red Sea and during the forty years in the wilderness (desert).

Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.

37 I t was this Moses who said to the children of Israel, God will raise up for you a Prophet from among your brethren as He raised me up.

Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".

38 T his is he who in the assembly in the wilderness (desert) was the go-between for the Angel who spoke to him on Mount Sinai and our forefathers, and he received living oracles (words that still live) to be handed down to us.

Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

39 o ur forefathers determined not to be subject to him; but thrusting him aside they rejected him, and in their hearts yearned for and turned back to Egypt.

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40 A nd they said to Aaron, Make us gods who shall go before us; as for this Moses who led us forth from the land of Egypt—we have no knowledge of what has happened to him.

казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

41 A nd they made a calf in those days, and offered sacrifice to the idol and made merry and exulted in the work of their hands.

И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили.

42 B ut God turned and delivered them up to worship and serve the host (stars) of heaven, as it is written in the book of the prophets: Did you offer to Me slain beasts and sacrifices for forty years in the wilderness (desert), O house of Israel?

Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: _

43 Y ou took up the tent (the portable temple) of Moloch and carried it, and the star of the god Rephan, the images which you made that you might worship them; and I will remove you beyond Babylon.

Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон".

44 O ur forefathers had the tent (tabernacle) of witness in the wilderness, even as He Who directed Moses to make it had ordered, according to the pattern and model he had seen.

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял;

45 O ur forefathers in turn brought it in with Joshua when they dispossessed the nations which God drove out before the face of our forefathers. until the time of David,

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида,

46 W ho found grace (favor and spiritual blessing) in the sight of God and prayed that he might be allowed to find a dwelling place for the God of Jacob.

който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 B ut it was Solomon who built a house for Him.

А Соломон му построи дом.

48 H owever, the Most High does not dwell in houses and temples made with hands; as the prophet says,

Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка: _

49 H eaven My throne, and earth the footstool for My feet. What house can you build for Me, says the Lord, or what is the place in which I can rest?

"Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?"

50 W as it not My hand that made all these things?

Не направи ли моята ръка всичко това?

51 Y ou stubborn and stiff-necked people, still heathen and uncircumcised in heart and ears, you are always actively resisting the Holy Spirit. As your forefathers, so you!

Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52 W hich of the prophets did your forefathers not persecute? And they slew those who proclaimed beforehand the coming of the Righteous One, Whom you now have betrayed and murdered—

Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци,

53 Y ou who received the Law as it was ordained and set in order and delivered by angels, and you did not obey it!

вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

54 N ow upon hearing these things, they were cut to the heart and infuriated, and they ground their teeth against.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.

55 B ut he, full of the Holy Spirit and controlled by Him, gazed into heaven and saw the glory (the splendor and majesty) of God, and Jesus standing at God’s right hand;

А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

56 A nd he said, Look! I see the heavens opened, and the Son of man standing at God’s right hand!

И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

57 B ut they raised a great shout and put their hands over their ears and rushed together upon him.

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58 T hen they dragged him out of the city and began to stone him, and the witnesses placed their garments at the feet of a young man named Saul.

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59 A nd while they were stoning Stephen, he prayed, Lord Jesus, receive and accept and welcome my spirit!

И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 A nd falling on his knees, he cried out loudly, Lord, fix not this sin upon them! And when he had said this, he fell asleep.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.