1 D avid fled from Naioth in Ramah and came and said to Jonathan, What have I done? Of what am I guilty? What is my sin before your father, that he seeks my life?

Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече на Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?

2 J onathan said, God forbid! You shall not die. My father does nothing great or small but what he tells me. And why should hide this thing from me? It is not so.

А той каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

3 B ut David replied, Your father certainly knows that I have found favor in your eyes, and he thinks, Let not Jonathan know this, lest he be grieved. But truly as the Lord lives and as your soul lives, there is but a step between me and death.

Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби, но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

4 T hen Jonathan said to David, Whatever you desire, I will do for you.

Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще сторя за тебе.

5 D avid said to Jonathan, Tomorrow is the New Moon, and I should not fail to sit at the table with the king; but let me go, that I may hide myself in the field till the third day at evening.

И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

6 I f your father misses me at all, then say, David earnestly asked leave of me that he might run to Bethlehem, his city, for there is a yearly sacrifice there for all the family.

Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

7 I f he says, All right, then it will be well with your servant; but if he is angry, then be sure that evil is determined by him.

Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

8 T herefore deal kindly with your servant, for you have brought into a covenant of the Lord with you. But if there is guilt in me, kill me yourself; for why should you bring me to your father?

И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защото да ме водиш при баща си?

9 A nd Jonathan said, Far be it from you! If I knew that evil was determined for you by my father, would I not tell you?

И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде зло върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

10 T hen said David to Jonathan, Who will tell me if your father answers you roughly?

Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

11 J onathan said, Come, let us go into the field. So they went into the field.

А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

12 J onathan said to David, The Lord, the God of Israel, be witness. When I have sounded out my father about this time tomorrow, or the third day, behold, if he is well inclined toward David, and I do not send and let you know it,

И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог да бъде свидетел ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.

13 T he Lord do so, and much more, to Jonathan. But if it please my father to do you harm, then I will disclose it to you and send you away, that you may go in safety. And may the Lord be with you as He has been with my father.

Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

14 W hile I am still alive you shall not only show me the loving-kindness of the Lord, so that I die not,

И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,

15 B ut also you shall not cut off your kindness from my house forever—no, not even when the Lord has cut off every enemy of David from the face of the earth.

но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всички от Давидовите неприятели.

16 S o Jonathan made a covenant with the house of David, saying, And the Lord will require that this covenant be kept at the hands of David’s enemies.

И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом; и рече: Господ да изиска това чрез Давидовите неприятели!

17 A nd Jonathan caused David to swear again by his love for him, for Jonathan loved him as he loved his own life.

И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

18 T hen Jonathan said to David, Tomorrow is the New Moon festival; and you will be missed, for your seat will be empty.

Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

19 O n the third day you will go quickly and come to the place where you hid yourself when the matter was in hand, and remain by the stone Ezel.

Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато разисквахме оная работа, и седни при скалата Езил.

20 A nd I will shoot three arrows on the side of it, as though I shot at a mark.

И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;

21 A nd I will send a lad, saying, Go, find the arrows. If I expressly say to the lad, Look, the arrows are on this side of you, take them—then you are to come, for it is safe for you and there is no danger, as the Lord lives.

и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги: тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - заклевам се за това в живота на Господа.

22 B ut if I say to the youth, Look, the arrows are beyond you—then go, for the Lord has sent you away.

Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

23 A nd as touching the matter of which you and I have spoken, behold, the Lord is between you and me forever.

А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе до века.

24 S o David hid himself in the field, and when the New Moon came, the king sat down to eat food.

И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

25 T he king sat, as at other times, on his seat by the wall, and Jonathan sat opposite, and Abner sat by Saul’s side, but David’s place was empty.

И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.

26 Y et Saul said nothing that day, for he thought, Something has befallen him and he is not clean—surely he is not clean.

Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.

27 B ut on the morrow, the second day after the new moon, David’s place was empty; and Saul said to Jonathan his son, Why has not the son of Jesse come to the meal, either yesterday or today?

А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

28 A nd Jonathan answered, David earnestly asked leave of me to go to Bethlehem.

И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

29 H e said, Let me go, I pray, for our family holds a sacrifice in the city and my brother commanded me to be there. Now, if I have found favor in your eyes, let me get away and see my brothers. That is why he has not come to the king’s table.

Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

30 T hen Saul’s anger was kindled against Jonathan and he said to him, You son of a perverse, rebellious woman, do not I know that you have chosen the son of Jesse to your own shame and to the shame of your mother who bore you?

Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?

31 F or as long as the son of Jesse lives upon the earth, you shall not be established nor shall your kingdom. So now send and bring him to me, for he shall surely die.

Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.

32 J onathan answered Saul his father, Why should he be killed? What has he done?

А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?

33 B ut Saul cast his spear at him to smite him, by which Jonathan knew that his father had determined to kill David.

А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.

34 S o Jonathan arose from the table in fierce anger, and ate no food that second day of the month, for he grieved for David because his father had disgraced him.

И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.

35 I n the morning Jonathan went out into the field at the time appointed with David, and a little lad was with him.

И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.

36 A nd he said to his lad, Run, find the arrows which I shoot. And as the lad ran, he shot an arrow beyond him.

И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

37 W hen the lad came to the place where Jonathan had shot the arrow, Jonathan called to, Is not the arrow beyond you?

И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?

38 A nd Jonathan cried after the lad, Make speed, haste, stay not! The lad gathered up the arrow and came to his master.

И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

39 B ut the lad knew nothing; only Jonathan and David knew the matter.

Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.

40 J onathan gave his weapons to his lad and told him, Go, carry them to the city.

Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Иди занеси ги в града.

41 A nd as soon as the lad was gone, David arose from beside the heap of stones and fell on his face to the ground and bowed himself three times. And they kissed one another and wept with one another until David got control of himself.

А щом отиде момчето. Давид стана от едно място към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много

42 A nd Jonathan told David, Go in peace, forasmuch as we have sworn to each other in the name of the Lord, saying, The Lord shall be between me and you, and between my descendants and yours forever. And Jonathan arose and departed into the city.

И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.