1 T here was a long war between the house of Saul and the house of David. But David grew stronger and stronger, and the house of Saul grew weaker and weaker.

А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно ослабваше.

2 S ons were born to David in Hebron: his firstborn was Amnon, by Ahinoam the Jezreelitess;

И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам;

3 H is second, Chileab, by Abigail widow of Nabal of Carmel; the third, Absalom the son of Maacah daughter of Talmai king of Geshur;

вторият му, Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;

4 T he fourth, Adonijah the son of Haggith; the fifth, Shephatiah the son of Abital;

четвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала;

5 A nd the sixth, Ithream, by Eglah, David’s wife. These were born to David in Hebron.

и шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон.

6 W hile there was war between the houses of Saul and David, Abner was making himself strong in the house of Saul.

А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом.

7 N ow Saul had a concubine whose name was Rizpah daughter of Aiah. And Ish-bosheth said to Abner, Why have you gone in to my father’s concubine?

А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

8 T hen Abner was very angry at the words of Ish-bosheth and said, Am I a dog’s head against Judah? This day I keep showing kindness and loyalty to the house of Saul your father, to his brothers, and his friends, and have not delivered you into the hands of David; and yet you charge me today with a fault concerning this woman!

Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!

9 M ay God do so to Abner, and more also, if I do not do for David what the Lord has sworn to him,

Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,

10 T o transfer the kingdom from the house of Saul and set the throne of David over Israel and Judah from Dan to Beersheba.

като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

11 A nd Ish-bosheth could not answer Abner a word, because he feared him.

И Исвостей не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.

12 A nd Abner sent messengers to David where he was, saying, Whose is the land? Make your league with me, and my hand shall be with you to bring all Israel over to you.

Тогава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведе под твоята власт целия Израил.

13 A nd David said, Good. I will make a league with you. But I require one thing of you: that is, you shall not see my face unless you first bring Michal, Saul’s daughter, when you come to see me.

А той каза: Добре, аз ще направя договор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно, че няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.

14 A nd David sent messengers to Ish-bosheth, Saul’s son, saying, Give me my wife Michal, whom I betrothed for a hundred foreskins of the Philistines.

И Давид прати човеци до Сауловия син Исвостея да кажат: Предай жена ми на Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия

15 A nd Ish-bosheth sent and took her from her husband, from Paltiel son of Laish.

Исвостей, прочее, прати та я взе от мъжа й Фалатиила Лаисовия син.

16 B ut her husband went with her, weeping behind her all the way to Bahurim. Then Abner said to him, Go back. And he did so.

И мъжът й дойде с нея, и като вървеше плачеше, и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

17 A bner talked with the seniors of Israel, saying, In times past you sought to make David king over you.

А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и рече: В миналото време вие сте искали Давида да царува над вас;

18 N ow then, do it! For the Lord has spoken of David, saying, By the hand of My servant David I will save My people Israel from the hands of the Philistines and of all their enemies.

сега, прочее, сторете това, защото Господ е говорил за Давида, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давида ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели.

19 A bner also spoke to Benjamin. Then went to Hebron to tell David all that seemed good to Israel and the whole house of Benjamin to do.

Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко, що бе угодно на Израиля и на целия Вениаминов дом.

20 S o Abner came to David at Hebron, and twenty men along with him. And David made Abner and the men with him a feast.

И тъй, Авенир дойде при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенира и на мъжете, които бяха с него.

21 A bner said to David, I will go and gather all Israel to my lord the king, that they may make a league with you, and that you may reign over all that your heart desires. So David sent Abner away in peace.

Тогава Авенир каза на Давида: Ще стана да ида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенира, и той отиде с мир.

22 T hen the servants of David came with Joab from pursuing a troop and brought much spoil with them. But Abner was not with David in Hebron, for he had sent him away, and he had gone in peace.

И, ето, Давидовите слуги и Иоав идеха от едно нашествие и носеха със себе си много користи; но Авенир не беше с Давида в Хеврон, защото той го беше изпратил, и Авенир беше отишъл с мир.

23 W hen Joab and all the army with him had come, it was told to Joab, Abner son of Ner came to the king, and he has sent him away, and he is gone in peace.

А като дойде Иоав и цялата войска, който беше с него, известиха на Иоава казвайки: Авенир Нировият син дойде при царя; и той го изпрати, та си отиде с мир.

24 T hen Joab came to the king and said, What have you done? Behold, Abner came to you. Why is it you have sent him away and he is quite gone?

Тогава Иоав влезе при царя и рече: Що си сторил? Ето Авенир е дохождал при тебе; защо си го изпратил та си е отишъл?

25 Y ou know that Abner son of Ner came to deceive you and to know your going out and coming in and all you are doing.

Знаеш какъв е Авенир Нировият син; той е дохождал за да те измами, и да научи излизането ти и влизането ти, и да научи всичко, що правиш.

26 W hen Joab came from seeing David, he sent messengers after Abner, and they brought him back from the well of Sirah; but David did not know it.

И Иоав, като излезе от при Давида, прати човеци подир Авенира, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид, обаче, не знаеше това.

27 A nd when Abner returned to Hebron, Joab took him aside to the center of the gate to speak to him privately, and there he smote Abner in the abdomen, so that he died to avenge the blood of Asahel, Joab’s brother.

И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори уж тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаила; и той умря.

28 W hen David heard of it, he said, I and my kingdom are guiltless before the Lord forever of the blood of Abner son of Ner.

А по-после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенира Нировия син;

29 L et it fall on the head of Joab and on all his father’s house; and let the house of Joab never be without one who has a discharge or is a leper or walks with a crutch or is a distaff holder or who falls by the sword or lacks food!

нека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

30 S o Joab and Abishai his brother slew Abner because he had slain their brother Asahel at Gibeon in the battle.

Така Иоав и брат му Ависей убиха Авенира, защото беше убит брат им Асаила в сражението при Гаваон.

31 A nd David said to Joab and to all the people with him, Rend your clothes, gird yourselves with sackcloth, and mourn before Abner. And King David followed the bier.

Тогава Давид каза на Иоава и на всичките люде, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид вървеше след носилото.

32 T hey buried Abner in Hebron. And the king lifted up his voice and wept at the grave of Abner, and all the people wept.

И погребаха Авенира в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките люде плакаха.

33 A nd the king lamented over Abner and said, Should Abner die as a fool dies?

И царят плака над Авенира, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?

34 Y our hands were not bound or your feet put into fetters; as a man falls before wicked men, so you fell. And all the people wept again over him.

Ръцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред тези, които вършат неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха над него.

35 A ll the people came to urge David to eat food while it was yet day; but David took an oath, saying, May God do so to me, and more also, if I taste bread or anything else, till the sun is down.

Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето.

36 A nd all the people took notice of it, and it pleased them, as whatever the king did pleased all the people.

И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят.

37 F or all the people and all Israel understood that day that it was not the king’s will to slay Abner son of Ner.

Защото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син.

38 K ing David said to his servants, Do you not know that a prince and a great man has fallen this day in Israel?

И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил?

39 A nd I am this day weak, though anointed king; these sons of Zeruiah are too hard for me. May the Lord repay the evildoer according to his wickedness!

Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.