1 T herefore let us go on and get past the elementary stage in the teachings and doctrine of Christ (the Messiah), advancing steadily toward the completeness and perfection that belong to spiritual maturity. Let us not again be laying the foundation of repentance and abandonment of dead works (dead formalism) and of the faith to God,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 W ith teachings about purifying, the laying on of hands, the resurrection from the dead, and eternal judgment and punishment.

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 I f indeed God permits, we will proceed.

И това ще строим, ако Бог позволи.

4 F or it is impossible those who have been once for all enlightened, who have consciously tasted the heavenly gift and have become sharers of the Holy Spirit,

Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5 A nd have felt how good the Word of God is and the mighty powers of the age and world to come,

и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6 I f they then deviate from the faith and turn away from their allegiance— to bring them back to repentance, for (because, while, as long as) they nail upon the cross the Son of God afresh and are holding up to contempt and shame and public disgrace.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 F or the soil which has drunk the rain that repeatedly falls upon it and produces vegetation useful to those for whose benefit it is cultivated partakes of a blessing from God.

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 B ut if persistently bears thorns and thistles, it is considered worthless and near to being cursed, whose end is to be burned.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9 E ven though we speak this way, yet in your case, beloved, we are now firmly convinced of better things that are near to salvation and accompany it.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.

10 F or God is not unrighteous to forget or overlook your labor and the love which you have shown for His name’s sake in ministering to the needs of the saints (His own consecrated people), as you still do.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 B ut we do '> strongly and earnestly] desire for each of you to show the same diligence and sincerity in realizing and enjoying the full assurance and development of hope until the end,

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 I n order that you may not grow disinterested and become sluggards, but imitators, behaving as do those who through faith ( by their leaning of the entire personality on God in Christ in absolute trust and confidence in His power, wisdom, and goodness) and by practice of patient endurance and waiting are inheriting the promises.

да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

13 F or when God made promise to Abraham, He swore by Himself, since He had no one greater by whom to swear,

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 S aying, Blessing I certainly will bless you and multiplying I will multiply you.

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 A nd so it was that he, having waited long and endured patiently, realized and obtained what God had promised him.

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 M en indeed swear by a greater, and with them in all disputes the oath taken for confirmation is final.

Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,

17 A ccordingly God also, in His desire to show more convincingly and beyond doubt to those who were to inherit the promise the unchangeableness of His purpose and plan, intervened (mediated) with an oath.

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 T his was so that, by two unchangeable things in which it is impossible for God ever to prove false or deceive us, we who have fled for refuge might have mighty indwelling strength and strong encouragement to grasp and hold fast the hope appointed for us and set before.

така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 w e have this as a sure and steadfast anchor of the soul '> break down under whoever steps out upon it—a hope] that reaches farther and enters into within the veil,

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 W here Jesus has entered in for us, a Forerunner having become a High Priest forever after the order (with the rank) of Melchizedek.

гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.