1 W herefore, leaving the word of the beginning of the Christ, let us go on to full growth, not laying again a foundation of repentance from dead works and faith in God,

Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,

2 o f doctrine of washings, and of imposition of hands, and of resurrection of dead, and of eternal judgment;

учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.

3 a nd this will we do if God permit.

И това ще строим, ако Бог позволи.

4 F or it is impossible to renew again to repentance those once enlightened, and who have tasted of the heavenly gift, and have been made partakers of Holy Spirit,

Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух

5 a nd have tasted the good word of God, and works of power of age to come,

и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,

6 a nd have fallen away, crucifying for themselves the Son of God, and making a show of.

а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 F or ground which drinks the rain which comes often upon it, and produces useful herbs for those for whose sakes also it is tilled, partakes of blessing from God;

Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;

8 b ut bringing forth thorns and briars, it is found worthless and nigh to a curse, whose end to be burned.

но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.

9 B ut we are persuaded concerning you, beloved, better things, and connected with salvation, even if we speak thus.

Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.

10 F or God not unrighteous to forget your work, and the love which ye have shewn to his name, having ministered to the saints, and ministering.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.

11 B ut we desire earnestly that each one of you shew the same diligence to the full assurance of hope unto the end;

И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;

12 t hat ye be not sluggish, but imitators of those who through faith and patience have been inheritors of the promises.

да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.

13 F or God, having promised to Abraham, since he had no greater to swear by, swore by himself,

Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:

14 s aying, Surely blessing I will bless thee, and multiplying I will multiply thee;

"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".

15 a nd thus, having had long patience, he got the promise.

И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.

16 F or men indeed swear by a greater, and with them the oath is a term to all dispute, as making matters sure.

Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,

17 W herein God, willing to shew more abundantly to the heirs of the promise the unchangeableness of his purpose, intervened by an oath,

така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 t hat by two unchangeable things, in which impossible that God should lie, we might have a strong encouragement, who have fled for refuge to lay hold on the hope set before us,

така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

19 w hich we have as anchor of the soul, both secure and firm, and entering into that within the veil,

която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;

20 w here Jesus is entered as forerunner for us, become for ever a high priest according to the order of Melchisedec.

гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.