Romans 9 ~ Римляни 9

picture

1 I say truth in Christ, I lie not, my conscience bearing witness with me in Holy Spirit,

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 t hat I have great grief and uninterrupted pain in my heart,

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 f or I have wished, I myself, to be a curse from the Christ for my brethren, my kinsmen, according to flesh;

Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:

4 w ho are Israelites; whose the adoption, and the glory, and the covenants, and the law-giving, and the service, and the promises;

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

5 w hose the fathers; and of whom, as according to flesh, the Christ, who is over all, God blessed for ever. Amen.

чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 N ot however as though the word of God had failed; for not all Israel which of Israel;

Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 n or because they are seed of Abraham all children: but, In Isaac shall a seed be called to thee.

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

8 T hat is, the children of the flesh, these not the children of God; but the children of the promise are reckoned as seed.

Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

9 F or this word of promise, According to this time I will come, and there shall be a son to Sarah.

Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 A nd not only, but Rebecca having conceived by one, Isaac our father,

И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,

11 i ndeed being not yet born, or having done anything good or worthless (that the purpose of God according to election might abide, not of works, but of him that calls),

макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 i t was said to her, The greater shall serve the less:

рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 a ccording as it is written, I have loved Jacob, and I have hated Esau.

както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 W hat shall we say then? unrighteousness with God? Far be the thought.

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 F or he says to Moses, I will shew mercy to whom I will shew mercy, and I will feel compassion for whom I will feel compassion.

Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 S o then not of him that wills, nor of him that runs, but of God that shews mercy.

И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 F or the scripture says to Pharaoh, For this very thing I have raised thee up from amongst, that I might thus shew in thee my power, and so that my name should be declared in all the earth.

Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

18 S o then, to whom he will he shews mercy, and whom he will he hardens.

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 T hou wilt say to me then, Why does he yet find fault? for who resists his purpose?

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

20 A ye, but thou, O man, who art thou that answerest again to God? Shall the thing formed say to him that has formed it, Why hast thou made me thus?

Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 O r has not the potter authority over the clay, out of the same lump to make one vessel to honour, and another to dishonour?

Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част

22 A nd if God, minded to shew his wrath and to make his power known, endured with much long-suffering vessels of wrath fitted for destruction;

А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

23 a nd that he might make known the riches of his glory upon vessels of mercy, which he had before prepared for glory,

и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава

24 u s, whom he has also called, not only from amongst Jews, but also from amongst nations?

над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

25 A s he says also in Hosea, I will call not-my-people My people; and the-not-beloved Beloved.

както и в Осия казва:

26 A nd it shall be, in the place where it was said to them, Ye not my people, there shall they be called Sons of living God.

И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 B ut Esaias cries concerning Israel, Should the number of the children of Israel be as the sand of the sea, the remnant shall be saved:

А Исаия вика на Израиля:

28 f or is bringing the matter to an end, and short in righteousness; because] a cutting short of the matter will Lord accomplish upon the earth.

Защото Господ ще изпълни на земята казаното от Него", Като го извърши и свърши скоро.

29 A nd according as Esaias said before, Unless Lord of hosts had left us a seed, we had been as Sodom, and made like even as Gomorrha.

И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

30 W hat then shall we say? That nations, who did not follow after righteousness, have attained righteousness, but righteousness that is on the principle of faith.

И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 B ut Israel, pursuing after a law of righteousness, has not attained to law.

а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

32 W herefore? Because not on the principle of faith, but as of works. They have stumbled at the stumblingstone,

Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

33 a ccording as it is written, Behold, I place in Zion a stone of stumbling and rock of offence: and he that believes on him shall not be ashamed.

както е писано: