1 R emember, O Jehovah, what is come upon us; consider, and see our reproach.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 O ur inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 W e are orphans and fatherless, our mothers are as widows.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 O ur water have we to drink for money, our wood cometh unto us for a price.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 O ur pursuers are on our necks: we are weary, we have no rest.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

6 W e have given the hand to Egypt, to Asshur, to be satisfied with bread.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 O ur fathers have sinned, they are not; and we bear their iniquities.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 B ondmen rule over us: there is no deliverer out of their hand.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 W e have to get our bread at the risk of our lives, because of the sword of the wilderness.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 O ur skin gloweth like an oven, because of the burning heat of the famine.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 T hey have ravished the women in Zion, the maids in the cities of Judah.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 P rinces were hanged up by their hand; the faces of elders were not honoured.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 T he young men have borne the mill, and the youths have stumbled under the wood.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 T he elders have ceased from the gate, the young men from their music.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 T he joy of our heart hath ceased; our dance is turned into mourning.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 T he crown is fallen from our head: woe unto us, for we have sinned!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 F or this our heart is faint; for these things our eyes have grown dim,

Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 B ecause of the mountain of Zion, which is desolate: foxes walk over it.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 T hou, Jehovah, dwellest for ever; thy throne is from generation to generation.

Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 W herefore dost thou forget us for ever, dost thou forsake us so long time?

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 T urn thou us unto thee, Jehovah, and we shall be turned; renew our days as of old.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 O r is it that thou hast utterly rejected us? Wouldest thou be exceeding wroth against us?

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.