1 A s the hart panteth after the water-brooks, so panteth my soul after thee, O God.

(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2 M y soul thirsteth for God, for the living God: when shall I come and appear before God?

Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

3 M y tears have been my bread day and night, while they say unto me all the day, Where is thy God?

Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

4 T hese things I remember and have poured out my soul within me: how I passed along with the multitude, how I went on with them to the house of God, with the voice of joy and praise, a festive multitude.

Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

5 W hy art thou cast down, my soul, and art disquieted in me? hope in God; for I shall yet praise him, the health of his countenance.

Защо си отпаднала душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога: защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.

6 M y God, my soul is cast down within me; therefore do I remember thee from the land of the Jordan, and the Hermons, from mount Mizar.

Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на планините Ермон, от гората Мисар.

7 D eep calleth unto deep at the noise of thy cataracts; all thy breakers and thy billows are gone over me.

Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

8 I n the day-time will Jehovah command his loving-kindness, and in the night his song shall be with me, a prayer unto the God of my life.

Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

9 I will say unto God my rock, Why hast thou forgotten me? why go I mourning because of the oppression of the enemy?

Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажалан поради притеснението от неприятеля?

10 A s with a crushing in my bones mine adversaries reproach me, while they say unto me all the day, Where is thy God?

Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

11 W hy art thou cast down, my soul? and why art thou disquieted within me? hope in God; for I shall yet praise him, the health of my countenance, and my God.

Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой.