1 A nd certain persons, having come down from Judaea, taught the brethren, If ye shall not have been circumcised according to the custom of Moses, ye cannot be saved.

А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.

2 A commotion therefore having taken place, and no small discussion on the part of Paul and Barnabas against them, they arranged that Paul and Barnabas, and certain others from amongst them, should go up to Jerusalem to the apostles and elders about this question.

И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

3 T hey therefore, having been set on their way by the assembly, passed through Phoenicia and Samaria, relating the conversion of the nations. And they caused great joy to all the brethren.

Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.

4 A nd being arrived at Jerusalem, they were received by the assembly, and the apostles, and the elders, and related all that God had wrought with them.

А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

5 A nd some of those who were of the sect of the Pharisees, who believed, rose up from among, saying that they ought to circumcise them and enjoin them to keep the law of Moses.

Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.

6 A nd the apostles and the elders were gathered together to see about this matter.

Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.

7 A nd much discussion having taken place, Peter, standing up, said to them, Brethren, ye know that from the earliest days God amongst you chose that the nations by my mouth should hear the word of the glad tidings and believe.

И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

8 A nd the heart-knowing God bore them witness, giving the Holy Spirit as to us also,

И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

9 a nd put no difference between us and them, having purified their hearts by faith.

И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 N ow therefore why tempt ye God, by putting a yoke upon the neck of the disciples, which neither our fathers nor we have been able to bear?

Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?

11 B ut we believe that we shall be saved by the grace of the Lord Jesus, in the same manner as they also.

Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

12 A nd all the multitude kept silence and listened to Barnabas and Paul relating all the signs and wonders which God had wrought among the nations by them.

Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 A nd after they had held their peace, James answered, saying, Brethren, listen to me:

И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:

14 S imon has related how God first visited to take out of nations a people for his name.

Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.

15 A nd with this agree the words of the prophets; as it is written:

С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

16 A fter these things I will return, and will rebuild the tabernacle of David which is fallen, and will rebuild its ruins, and will set it up,

"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

17 s o that the residue of men may seek out the Lord, and all the nations on whom my name is invoked, saith Lord, who does these things

3а да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,

18 k nown from eternity.

Казва Господ, който прави да е известно това от века".

19 W herefore I judge, not to trouble those who from the nations turn to God;

Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

20 b ut to write to them to abstain from pollutions of idols, and from fornication, and from what is strangled, and from blood.

но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.

21 F or Moses, from generations of old, has in every city those who preach him, being read in the synagogues every sabbath.

Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

22 T hen it seemed good to the apostles and to the elders, with the whole assembly, to send chosen men from among them with Paul and Barnabas to Antioch, Judas called Barsabas and Silas, leading men among the brethren,

Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, _

23 h aving by their hand written: The apostles, and the elders, and the brethren, to the brethren who are from among nations at Antioch, and Syria and Cilicia, greeting:

И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.

24 I nasmuch as we have heard that some who went out from amongst us have troubled you by words, upsetting your souls,; to whom we gave no commandment;

Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, без да са приели заповед от нас,

25 i t seemed good to us, having arrived at a common judgment, to send chosen men to you with our beloved Barnabas and Paul,

то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

26 m en who have given up their lives for the name of our Lord Jesus Christ.

човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 W e have therefore sent Judas and Silas, who themselves also will tell you by word the same things.

И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

28 F or it has seemed good to the Holy Spirit and to us to lay upon you no greater burden than these necessary things:

Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

29 t o abstain from things sacrificed to idols, and from blood, and from what is strangled, and from fornication; keeping yourselves from which ye will do well. Farewell.

да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.

30 T hey therefore, being let go, came to Antioch, and having gathered the multitude delivered to the epistle.

И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.

31 A nd having read it, they rejoiced at the consolation.

И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.

32 A nd Judas and Silas, being themselves also prophets, exhorted the brethren with much discourse, and strengthened them.

А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

33 A nd having passed some time, they were let go in peace from the brethren to those who sent them.

И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

34 Notwithstanding it pleased Silas to abide there still.

Но Сила видя за добре да поседи още там.

35 A nd Paul and Barnabas stayed in Antioch, teaching and announcing the glad tidings, with many others also, of the word of the Lord.

А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.

36 B ut after certain days Paul said to Barnabas, Let us return now and visit the brethren in every city where we have announced the word of the Lord, how they are getting on.

А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.

37 A nd Barnabas proposed to take with John also, called Mark;

И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;

38 b ut Paul thought it not well to take with them him who had abandoned them, from Pamphylia, and had not gone with them to the work.

а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

39 T here arose therefore very warm feeling, so that they separated from one another; and Barnabas taking Mark sailed away to Cyprus;

И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,

40 b ut Paul having chosen Silas went forth, committed by the brethren to the grace of God.

а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

41 A nd he passed through Syria and Cilicia, confirming the assemblies.

И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.