1 A nd he went out thence and came to his own country, and his disciples follow him.

И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

2 A nd when sabbath was come he began to teach in the synagogue, and many hearing were amazed, saying, Whence this these things? and what the wisdom that is given to him, and such works of power are done by his hands?

О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.

3 I s not this the carpenter, the son of Mary, and brother of James, and Joses, and Judas, and Simon? and are not his sisters here with us? And they were offended in him.

Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

4 B ut Jesus said to them, A prophet is not despised save in his own country, and among kinsmen, and in his own house.

А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

5 A nd he could not do any work of power there, save that laying his hands on a few infirm persons he healed.

И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

6 A nd he wondered because of their unbelief. And he went round the villages in a circuit, teaching.

И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

7 A nd he calls the twelve to; and he began to send them out two two, and gave to them power over the unclean spirits;

И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

8 a nd he commanded them that they should take nothing for the way, save a staff only; no scrip, no bread, no money in their belt;

И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

9 b ut be shod with sandals, and put not on two body-coats.

но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.

10 A nd he said to them, Wheresoever ye shall enter into a house, there remain till ye shall go thence.

И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

11 A nd whatsoever place shall not receive you nor hear you, departing thence, shake off the dust which is under your feet for a testimony to them.

И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

12 A nd they went forth and preached that they should repent;

И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

13 a nd they cast out many demons, and anointed with oil many infirm, and healed them.

И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

14 A nd Herod the king heard (for his name had become public), and said, John the baptist is risen from among dead, and on this account works of power are wrought by him.

И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.

15 A nd others said, It is Elias; and others said, It is a prophet, as one of the prophets.

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

16 B ut Herod when he heard said, John whom I beheaded, he it is; he is risen.

Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

17 F or the same Herod had sent and seized John, and had bound him in prison on account of Herodias, the wife of Philip his brother, because he had married her.

Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

18 F or John said to Herod, It is not lawful for thee to have the wife of thy brother.

Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 B ut Herodias kept it against him, and wished to kill him, and could not:

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 f or Herod feared John knowing that he was a just and holy man, and kept him safe; and having heard him, did many things, and heard him gladly.

защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 A nd a holiday being come, when Herod, on his birthday, made a supper to his grandees, and to the chiliarchs, and the chief of Galilee;

И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

22 a nd the daughter of the same Herodias having come in, and danced, pleased Herod and those that were with at table; and the king said to the damsel, Ask of me whatsoever thou wilt and I will give it thee.

и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

23 A nd he swore to her, Whatsoever thou shalt ask me I will give thee, to half of my kingdom.

И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

24 A nd she went out, and said to her mother, What should I ask? And she said, The head of John the baptist.

А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.

25 A nd immediately going in with haste to the king, she asked saying, I desire that thou give me directly upon a dish the head of John the baptist.

И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.

26 A nd the king, made very sorry, on account of the oaths and those lying at table with would not break his word with her.

И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

27 A nd immediately the king, having sent one of the guard, ordered his head to be brought. And he went out and beheaded him in the prison,

И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

28 a nd brought his head upon a dish, and gave it to the damsel, and the damsel gave it to her mother.

и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 A nd his disciples having heard, came and took up his body, and laid it in a tomb.

И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

30 A nd the apostles are gathered together to Jesus. And they related to him all things, what they had done and what they had taught.

И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31 A nd he said to them, Come ye yourselves apart into a desert place and rest a little. For those coming and those going were many, and they had not leisure even to eat.

И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32 A nd they went away apart into a desert place by ship.

И отидоха с ладията на уединено място насаме.

33 A nd many saw them going, and recognised them, and ran together there on foot, out of all the cities, and got before them.

А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.

34 A nd on leaving saw a great crowd, and he was moved with compassion for them, because they were as sheep not having a shepherd. And he began to teach them many things.

И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35 A nd when it was already late in the day, his disciples coming to him say, The place is desert, and it is already late in the day;

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36 s end them away that they may go into the country and villages around, and buy themselves bread, for they have not anything they can eat.

разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 A nd he answering said to them, Give ye them to eat. And they say to him, Shall we go and buy two hundred denarii worth of bread and give them to eat?

А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?

38 A nd he says to them, How many loaves have ye? Go see. And when they knew they say, Five, and two fishes.

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

39 A nd he ordered them to make them all sit down by companies on the green grass.

И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40 A nd they sat down in ranks by hundreds and by fifties.

И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41 A nd having taken the five loaves and the two fishes, looking up to heaven, he blessed, and broke the loaves, and gave to his disciples that they might set before them. And the two fishes he divided among all.

И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42 A nd they all ate and were satisfied.

И всички ядоха и се наситиха.

43 A nd they took up of fragments the fillings of twelve hand-baskets, and of the fishes.

И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44 A nd those that ate of the loaves were five thousand men.

А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.

45 A nd immediately he compelled his disciples to go on board ship, and to go on before to the other side to Bethsaida, while he sends the crowd away.

И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46 A nd, having dismissed them, he departed into the mountain to pray.

И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47 A nd when evening was come, the ship was in the midst of the sea, and he alone upon the land.

И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48 A nd seeing them labouring in rowing, for the wind was contrary to them, about the fourth watch of the night he comes to them walking on the sea, and would have passed them by.

И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 B ut they, seeing him walking on the sea, thought that it was an apparition, and cried out.

А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 F or all saw him and were troubled. And immediately he spoke with them, and says to them, Be of good courage: it is I; be not afraid.

защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 A nd he went up to them into the ship, and the wind fell. And they were exceedingly beyond measure astonished in themselves and wondered;

И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52 f or they understood not through the loaves: for their heart was hardened.

Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

53 A nd having passed over, they came to the land of Gennesaret and made the shore.

И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 A nd on their coming out of the ship, immediately recognising him,

И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;

55 t hey ran through that whole country around, and began to carry about those that were ill on couches, where they heard that he was.

и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

56 A nd wherever he entered into villages, or cities, or the country, they laid the sick in the market-places, and besought him that they might touch if it were only the hem of his garment; and as many as touched him were healed.

И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.