1 A nd Job answered and said,

Тогава Иов в отговор рече:

2 I have heard many such things: grievous comforters are ye all.

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 S hall words of wind have an end? or what provoketh thee that thou answerest?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

4 I also could speak as ye: if your soul were in my soul's stead, I could join together words against you, and shake my head at you;

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 I would encourage you with my mouth, and the solace of my lips should assuage.

Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

6 I f I speak, my pain is not assuaged; and if I forbear, what am I eased?

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 B ut now he hath made me weary; … thou hast made desolate all my family;

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 T hou hast shrivelled me up! it is become a witness; and my leanness riseth up against me, it beareth witness to my face.

Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 H is anger teareth and pursueth me; he gnasheth with his teeth against me; mine adversary he sharpeneth his eyes at me.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 T hey gape upon me with their mouth; they smite my cheeks reproachfully; they range themselves together against me.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 G od hath delivered me over to the iniquitous man, and hurled me into the hands of the wicked.

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 I was at rest, but he hath shattered me; he hath taken me by the neck and shaken me to pieces, and set me up for his mark.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 H is arrows encompass me round about, he cleaveth my reins asunder and doth not spare; he poureth out my gall upon the ground.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 H e breaketh me with breach upon breach; he runneth upon me like a mighty man.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 I have sewed sackcloth upon my skin, and rolled my horn in the dust.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

16 M y face is red with weeping, and on my eyelids is the shadow of death;

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 A lthough there is no violence in my hands, and my prayer is pure.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 O earth, cover not my blood, and let there be no place for my cry!

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19 E ven now, behold, my Witness is in the heavens, and he that voucheth for me is in the heights.

Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

20 M y friends are my mockers; mine eye poureth out tears unto +God.

Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

21 O h that there were arbitration for a man with +God, as a son of man for his friend!

Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

22 F or years in number shall pass,—and I shall go the way I shall not return.

Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.