1 Y respondió Job, y dijo:

Тогава Иов в отговор рече:

2 M uchas veces he oído cosas como éstas; consoladores molestos sois todos vosotros.

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

3 ¿ Tendrán fin las palabras ventosas? O ¿qué es lo que te anima a responder?

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?

4 T ambién yo hablaría como vosotros. Deseo que vuestra alma estuviera en lugar de la mía, que yo os tendría compañía en las palabras, y sobre vosotros movería mi cabeza.

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

5 P ero yo os alentaría con mis palabras, y la consolación de mis labios detendría el dolor.

Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.

6 M as si hablo, mi dolor no cesa; y si dejo de hablar, no se aparta de mí.

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

7 P ero ahora me ha fatigado; tú has asolado toda mi compañía.

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 T ú me has arrugado; el testigo es mi delgadez, que se levanta contra mí para testificar en mi rostro.

Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

9 S u furor me arrebató, y me ha sido contrario; crujió sus dientes contra mí; contra mí aguzó sus ojos mi enemigo.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 A brieron contra mí su boca; hirieron mis mejillas con afrenta; contra mí se juntaron todos.

Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 ¶ Me ha entregado Dios al mentiroso, y en las manos de los impíos me hizo temblar.

Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 P róspero estaba, y me desmenuzó; me arrebató por la cerviz, y me despedazó, y me puso por blanco suyo.

Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 M e cercaron sus flecheros, partió mis riñones, y no perdonó; mi hiel derramó por tierra.

Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 M e quebrantó de quebranto sobre quebranto; corrió contra mí como un gigante.

Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 Y o cosí cilicio sobre mi piel, y cargué mi cabeza de polvo.

Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.

16 M i rostro está enlodado con lloro, y mis párpados entenebrecidos;

Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 a pesar de no haber injusticia en mis manos, y de haber sido limpia mi oración.

Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 ¡ Oh tierra! No cubras mi sangre, y no haya lugar donde se esconda mi clamor.

О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19 P or cierto aun ahora en los cielos está mi testigo, y mi testimonio en las alturas.

Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.

20 M is disputadores son mis amigos; mas a Dios destilarán mis ojos.

Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,

21 ¡ Deseo que pudiera disputar el hombre con Dios, como puede con su prójimo!

Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!

22 M as los años contados vendrán, y yo andaré el camino por donde no volveré.

Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.