1 ¿ Sabes tú el tiempo en que paren las cabras monteses? ¿O miraste tú las ciervas cuando están pariendo?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 ¿ Contaste tú los meses de su preñez, y sabes el tiempo cuando han de parir?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 C omo se encorvan, tienen sus hijos, pasan sus dolores.

Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 S us hijos son sanos, crecen con el grano; salen y nunca más vuelven a ellas.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

5 ¿ Quién echó libre al asno montés, y quién soltó sus ataduras?

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

6 A l cual yo puse casa en la soledad, y sus moradas en la tierra salada.

За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 S e ríe de la multitud de la ciudad; no oye las voces del que demanda los peajes.

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

8 R ebusca los montes para su pasto, y anda buscando todo lo que está verde.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 ¿ Por ventura querrá el unicornio servirte a ti, ni quedar a tu pesebre?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 ¿ Atarás tú al unicornio con su coyunda para el surco? ¿Labrará los valles en pos de ti?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 ¿ Por ventura confiarás tú en él, por ser grande su fortaleza, y le fiarás tu labor?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 ¿ Fiarás de él que te tornará tu simiente, y que la allegará en tu era?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

13 ¿ Diste tú hermosas alas al pavo real, o alas y plumas al avestruz?

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 E l cual desampara en la tierra sus huevos, y sobre el polvo los calienta,

Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 y se olvida de que los pisará el pie, y que los quebrará alguna bestia del campo.

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 S e endurece para con sus hijos, como si no fueran suyos, no temiendo que su trabajo haya sido en vano;

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

17 p orque Dios lo hizo olvidar de sabiduría, y no le dio entendimiento.

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 A su tiempo se levanta en alto, y se burla del caballo y del que se monta en él.

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 ¿ Diste tú al caballo la fortaleza? ¿Vestiste tú su cerviz de relincho?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 ¿ Por ventura le harás tú saltar como a alguna langosta? El resoplido de su nariz es formidable;

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 e scarba la tierra, se alegra en su fuerza, sale al encuentro de las armas;

Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 h ace burla del espanto, y no teme, ni vuelve el rostro delante de la espada.

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 C ontra él suena la aljaba, el resplandor de la lanza y de la pica;

Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

24 y él con ímpetu y furor escarba la tierra, sin importarle el sonido del shofar;

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

25 a ntes los toques de shofar le infunden ánimo; y desde lejos huele la batalla, el estruendo de los príncipes, y el estruendo de la consigna de la batalla.

Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 ¿ Por ventura vuela el gavilán por tu industria, y extiende hacia el mediodía sus alas?

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

27 ¿ Por ventura enaltece el águila por tu mandamiento, y pone en alto su nido?

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

28 E lla habita y está en la piedra, en la cumbre del peñasco y de la roca.

Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

29 D esde allí acecha la comida; sus ojos observan de muy lejos.

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 S us polluelos chupan la sangre; y donde hubiere muertos, allí está.

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.