1 K nowest thou the time when the wild goats of the rock bring forth? Or canst thou mark when the hinds do calve?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 C anst thou number the months that they fulfil? Or knowest thou the time when they bring forth?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 T hey bow themselves, they bring forth their young, They cast out their pains.

Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

4 T heir young ones become strong, they grow up in the open field; They go forth, and return not again.

Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

5 W ho hath sent out the wild ass free? Or who hath loosed the bonds of the swift ass,

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

6 W hose home I have made the wilderness, And the salt land his dwelling-place?

За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

7 H e scorneth the tumult of the city, Neither heareth he the shoutings of the driver.

Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

8 T he range of the mountains is his pasture, And he searcheth after every green thing.

Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

9 W ill the wild-ox be content to serve thee? Or will he abide by thy crib?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

10 C anst thou bind the wild-ox with his band in the furrow? Or will he harrow the valleys after thee?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 W ilt thou trust him, because his strength is great? Or wilt thou leave to him thy labor?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 W ilt thou confide in him, that he will bring home thy seed, And gather the grain of thy threshing-floor?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

13 T he wings of the ostrich wave proudly; But are they the pinions and plumage of love?

Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

14 F or she leaveth her eggs on the earth, And warmeth them in the dust,

Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

15 A nd forgetteth that the foot may crush them, Or that the wild beast may trample them.

А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

16 S he dealeth hardly with her young ones, as if they were not hers: Though her labor be in vain, she is without fear;

Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

17 B ecause God hath deprived her of wisdom, Neither hath he imparted to her understanding.

Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

18 W hat time she lifteth up herself on high, She scorneth the horse and his rider.

Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

19 H ast thou given the horse his might? Hast thou clothed his neck with the quivering mane?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 H ast thou made him to leap as a locust? The glory of his snorting is terrible.

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 H e paweth in the valley, and rejoiceth in his strength: He goeth out to meet the armed men.

Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

22 H e mocketh at fear, and is not dismayed; Neither turneth he back from the sword.

Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

23 T he quiver rattleth against him, The flashing spear and the javelin.

Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

24 H e swalloweth the ground with fierceness and rage; Neither believeth he that it is the voice of the trumpet.

С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

25 A s oft as the trumpet soundeth he saith, Aha! And he smelleth the battle afar off, The thunder of the captains, and the shouting.

Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

26 I s it by thy wisdom that the hawk soareth, (And) stretcheth her wings toward the south?

Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

27 I s it at thy command that the eagle mounteth up, And maketh her nest on high?

При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

28 O n the cliff she dwelleth, and maketh her home, Upon the point of the cliff, and the stronghold.

Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

29 F rom thence she spieth out the prey; Her eyes behold it afar off.

От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

30 H er young ones also suck up blood: And where the slain are, there is she.

И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.