1 T he wicked flee when no man pursueth; But the righteous are bold as a lion.

Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.

2 F or the transgression of a land many are the princes thereof; But by men of understanding and knowledge the state thereof shall be prolonged.

От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.

3 A needy man that oppresseth the poor Is like a sweeping rain which leaveth no food.

Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

4 T hey that forsake the law praise the wicked; But such as keep the law contend with them.

Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

5 E vil men understand not justice; But they that seek Jehovah understand all things.

Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

6 B etter is the poor that walketh in his integrity, Than he that is perverse in his ways, though he be rich.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.

7 W hoso keepeth the law is a wise son; But he that is a companion of gluttons shameth his father.

Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

8 H e that augmenteth his substance by interest and increase, Gathereth it for him that hath pity on the poor.

Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

9 H e that turneth away his ear from hearing the law, Even his prayer is an abomination.

Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

10 W hoso causeth the upright to go astray in an evil way, He shall fall himself into his own pit; But the perfect shall inherit good.

Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

11 T he rich man is wise in his own conceit; But the poor that hath understanding searcheth him out.

Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

12 W hen the righteous triumph, there is great glory; But when the wicked rise, men hide themselves.

Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

13 H e that covereth his transgressions shall not prosper: But whoso confesseth and forsaketh them shall obtain mercy.

Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

14 H appy is the man that feareth alway; But he that hardeneth his heart shall fall into mischief.

Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

15 A s a roaring lion, and a ranging bear, So is a wicked ruler over a poor people.

Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

16 T he prince that lacketh understanding is also a great oppressor; But he that hateth covetousness shall prolong his days.

О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.

17 A man that is laden with the blood of any person Shall flee unto the pit; let no man stay him.

Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

18 W hoso walketh uprightly shall be delivered; But he that is perverse in his ways shall fall at once.

Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.

19 H e that tilleth his land shall have plenty of bread; But he that followeth after vain persons shall have poverty enough.

Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.

20 A faithful man shall abound with blessings; But he that maketh haste to be rich shall not be unpunished.

Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

21 T o have respect of persons is not good; Neither that a man should transgress for a piece of bread.

Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.

22 h e that hath an evil eye hasteth after riches, And knoweth not that want shall come upon him.

Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.

23 H e that rebuketh a man shall afterward find more favor Than he that flattereth with the tongue.

Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

24 W hoso robbeth his father or his mother, and saith, It is no transgression, The same is the companion of a destroyer.

Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

25 H e that is of a greedy spirit stirreth up strife; But he that putteth his trust in Jehovah shall be made fat.

Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

26 H e that trusteth in his own heart is a fool; But whoso walketh wisely, he shall be delivered.

Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

27 H e that giveth unto the poor shall not lack; But he that hideth his eyes shall have many a curse.

Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.

28 W hen the wicked rise, men hide themselves; But when they perish, the righteous increase.

Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.