1 A nd when it was determined that we should sail for Italy, they delivered Paul and certain other prisoners to a centurion named Julius, of the Augustan band.

И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 A nd embarking in a ship of Adramyttium, which was about to sail unto the places on the coast of Asia, we put to sea, Aristarchus, a Macedonian of Thessalonica, being with us.

И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 A nd the next day we touched at Sidon: and Julius treated Paul kindly, and gave him leave to go unto his friends and refresh himself.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.

4 A nd putting to sea from thence, we sailed under the lee of Cyprus, because the winds were contrary.

и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

5 A nd when we had sailed across the sea which is off Cilicia and Pamphylia, we came to Myra, a city of Lycia.

И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.

6 A nd there the centurion found a ship of Alexandria sailing for Italy; and he put us therein.

Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.

7 A nd when we had sailed slowly many days, and were come with difficulty over against Cnidus, the wind not further suffering us, we sailed under the lee of Crete, over against Salmone;

И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

8 a nd with difficulty coasting along it we came unto a certain place called Fair Havens; nigh whereunto was the city of Lasea.

И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.

9 A nd when much time was spent, and the voyage was now dangerous, because the Fast was now already gone by, Paul admonished them,

Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10 a nd said unto them, Sirs, I perceive that the voyage will be with injury and much loss, not only of the lading and the ship, but also of our lives.

Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 B ut the centurion gave more heed to the master and to the owner of the ship, than to those things which were spoken by Paul.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,

12 A nd because the haven was not commodious to winter in, the more part advised to put to sea from thence, if by any means they could reach Phoenix, and winter there; which is a haven of Crete, looking northeast and south-east.

И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

13 A nd when the south wind blew softly, supposing that they had obtained their purpose, they weighed anchor and sailed along Crete, close in shore.

И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.

14 B ut after no long time there beat down from it a tempestuous wind, which is called Euraquilo:

Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;

15 a nd when the ship was caught, and could not face the wind, we gave way to it, and were driven.

и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 A nd running under the lee of a small island called Cauda, we were able, with difficulty, to secure the boat:

И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17 a nd when they had hoisted it up, they used helps, under-girding the ship; and, fearing lest they should be cast upon the Syrtis, they lowered the gear, and so were driven.

и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 A nd as we labored exceedingly with the storm, the next day they began to throw the the freight overboard;

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

19 a nd the third day they cast out with their own hands the tackling of the ship.

И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

20 A nd when neither sun nor stars shone upon us for many days, and no small tempest lay on us, all hope that we should be saved was now taken away.

И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 A nd when they had been long without food, then Paul stood forth in the midst of them, and said, Sirs, ye should have hearkened unto me, and not have set sail from Crete, and have gotten this injury and loss.

А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.

22 A nd now I exhort you to be of good cheer; for there shall be no loss of life among you, but only of the ship.

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;

23 F or there stood by me this night an angel of the God whose I am, whom also I serve,

защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,

24 s aying, Fear not, Paul; thou must stand before Caesar: and lo, God hath granted thee all them that sail with thee.

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25 W herefore, sirs, be of good cheer: for I believe God, that it shall be even so as it hath been spoken unto me.

Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

26 B ut we must be cast upon a certain island.

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 B ut when the fourteenth night was come, as we were driven to and fro in the sea of Adria, about midnight the sailors surmised that they were drawing near to some country:

А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 a nd they sounded, and found twenty fathoms; and after a little space, they sounded again, and found fifteen fathoms.

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.

29 A nd fearing lest haply we should be cast ashore on rocky ground, they let go four anchors from the stern, and wished for the day.

Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 A nd as the sailors were seeking to flee out of the ship, and had lowered the boat into the sea, under color as though they would lay out anchors from the foreship,

И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 P aul said to the centurion and to the soldiers, Except these abide in the ship, ye cannot be saved.

Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.

32 T hen the soldiers cut away the ropes of the boat, and let her fall off.

Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

33 A nd while the day was coming on, Paul besought them all to take some food, saying, This day is the fourteenth day that ye wait and continue fasting, having taken nothing.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 W herefore I beseech you to take some food: for this is for your safety: for there shall not a hair perish from the head of any of you.

Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 A nd when he had said this, and had taken bread, he gave thanks to God in the presence of all; and he brake it, and began to eat.

И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.

36 T hen were they all of good cheer, and themselves also took food.

От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 A nd we were in all in the ship two hundred threescore and sixteen souls.

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 A nd when they had eaten enough, they lightened the ship, throwing out the wheat into the sea.

И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 A nd when it was day, they knew not the land: but they perceived a certain bay with a beach, and they took counsel whether they could drive the ship upon it.

И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 A nd casting off the anchors, they left them in the sea, at the same time loosing the bands of the rudders; and hoisting up the foresail to the wind, they made for the beach.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.

41 B ut lighting upon a place where two seas met, they ran the vessel aground; and the foreship struck and remained unmoveable, but the stern began to break up by the violence of the waves.

Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 A nd the soldiers' counsel was to kill the prisoners, lest any of them should swim out, and escape.

И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 B ut the centurion, desiring to save Paul, stayed them from their purpose; and commanded that they who could swim should cast themselves overboard, and get first to the land;

Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,

44 a nd the rest, some on planks, and some on other things from the ship. And so it came to pass, that they all escaped safe to the land.

а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.