1 E , como se determinou que navegássemos para a Itália, entregaram Paulo e alguns outros presos a um centurião por nome Júlio, da coorte augusta.

И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 E , embarcando em um navio de Adramítio, que estava prestes a navegar em demanda dos portos pela costa da Ásia, fizemo-nos ao mar, estando conosco Aristarco, macedônio de Tessalônica.

И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 N o dia seguinte chegamos a Sidom, e Júlio, tratando Paulo com bondade, permitiu-lhe ir ver os amigos e receber deles os cuidados necessários.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.

4 P artindo dali, fomos navegando a sotavento de Chipre, porque os ventos eram contrários.

и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

5 T endo atravessado o mar ao longo da Cilícia e Panfília, chegamos a Mirra, na Lícia.

И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.

6 A li o centurião achou um navio de Alexandria que navegava para a Itália, e nos fez embarcar nele.

Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.

7 N avegando vagarosamente por muitos dias, e havendo chegado com dificuldade defronte de Cnido, não nos permitindo o vento ir mais adiante, navegamos a sotavento de Creta, ã altura de Salmone;

И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

8 e , costeando-a com dificuldade, chegamos a um lugar chamado Bons Portos, perto do qual estava a cidade de Laséia.

И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.

9 H avendo decorrido muito tempo e tendo-se tornado perigosa a navegação, porque já havia passado o jejum, Paulo os advertia,

Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

10 d izendo-lhes: Senhores, vejo que a viagem vai ser com avaria e muita perda não só para a carga e o navio, mas também para as nossas vidas.

Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 M as o centurião dava mais crédito ao piloto e ao dono do navio do que

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,

12 E não sendo o porto muito próprio para invernar, os mais deles foram de parecer que daí se fizessem ao mar para ver se de algum modo podiam chegar a Fênice, um porto de Creta que olha para o nordeste e para o sueste, para ali invernar.

И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

13 S oprando brandamente o vento sul, e supondo eles terem alcançado o que desejavam, levantaram ferro e iam costeando Creta bem de perto.

И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.

14 M as não muito depois desencadeou-se do lado da ilha um tufão de vento chamado euro-aquilão;

Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;

15 e , sendo arrebatado o navio e não podendo navegar contra o vento, cedemos ã sua força e nos deixávamos levar.

и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 C orrendo a sota-vento de uma pequena ilha chamada Clauda, somente a custo pudemos segurar o batel,

И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

17 o qual recolheram, usando então os meios disponíveis para cingir o navio; e, temendo que fossem lançados na Sirte, arriaram os aparelhos e se deixavam levar.

и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 C omo fôssemos violentamente açoitados pela tempestade, no dia seguinte começaram a alijar a carga ao mar.

И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

19 E ao terceiro dia, com as próprias mãos lançaram os aparelhos do navio.

И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

20 N ão aparecendo por muitos dia nem sol nem estrelas, e sendo nós ainda batidos por grande tempestade, fugiu-nos afinal toda a esperança de sermos salvos.

И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 H avendo eles estado muito tempo sem comer, Paulo, pondo-se em pé no meio deles, disse: Senhores, devíeis ter-me ouvido e não ter partido de Creta, para evitar esta avaria e perda.

А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.

22 E agora vos exorto a que tenhais bom ânimo, pois não se perderá vida alguma entre vós, mas somente o navio.

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;

23 P orque esta noite me apareceu um anjo do Deus de quem eu sou e a quem sirvo,

защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,

24 d izendo: Não temas, Paulo, importa que compareças perante César, e eis que Deus te deu todos os que navegam contigo.

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

25 P ortanto, senhores, tende bom ânimo; pois creio em Deus que há de suceder assim como me foi dito.

Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

26 C ontudo é necessário irmos dar em alguma ilha.

Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 Q uando chegou a décima quarta noite, sendo nós ainda impelidos pela tempestade no mar de Ádria, pela meia-noite, suspeitaram os marinheiros a proximidade de terra;

А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

28 e lançando a sonda, acharam vinte braças; passando um pouco mais adiante, e tornando a lançar a sonda, acharam quinze braças.

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.

29 O ra, temendo irmos dar em rochedos, lançaram da popa quatro âncoras, e esperaram ansiosos que amanhecesse.

Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

30 P rocurando, entrementes, os marinheiros fugir do navio, e tendo arriado o batel ao mar sob pretexto de irem lançar âncoras pela proa,

И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

31 d isse Paulo ao centurião e aos soldados: Se estes não ficarem no navio, não podereis salvar-vos.

Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.

32 E ntão os soldados cortaram os cabos do batel e o deixaram cair.

Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

33 E nquanto amanhecia, Paulo rogava a todos que comessem alguma coisa, dizendo: É já hoje o décimo quarto dia que esperais e permaneceis em jejum, não havendo provado coisa alguma.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 R ogo-vos, portanto, que comais alguma coisa, porque disso depende a vossa segurança; porque nem um cabelo cairá da cabeça de qualquer de vós.

Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

35 E , havendo dito isto, tomou o pão, deu graças a Deus na presença de todos e, partindo-o começou a comer.

И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.

36 E ntão todos cobraram ânimo e se puseram também a comer.

От това всички се ободриха, та ядоха и те.

37 É ramos ao todo no navio duzentas e setenta e seis almas.

И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 D epois de saciados com a comida, começaram a aliviar o navio, alijando o trigo no mar.

И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 Q uando amanheceu, não reconheciam a terra; divisavam, porém, uma enseada com uma praia, e consultavam se poderiam nela encalhar o navio.

И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

40 S oltando as âncoras, deixaram-nas no mar, largando ao mesmo tempo as amarras do leme; e, içando ao vento a vela da proa, dirigiram-se para a praia.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.

41 D ando, porém, num lugar onde duas correntes se encontravam, encalharam o navio; e a proa, encravando-se, ficou imóvel, mas a popa se desfazia com a força das ondas.

Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 E ntão o parecer dos soldados era que matassem os presos para que nenhum deles fugisse, escapando a nado.

И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

43 M as o centurião, querendo salvar a Paulo, estorvou-lhes este intento; e mandou que os que pudessem nadar fossem os primeiros a lançar-se ao mar e alcançar a terra;

Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,

44 e que os demais se salvassem, uns em tábuas e outros em quaisquer destroços do navio. Assim chegaram todos ã terra salvos.

а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.