1 C omo a neve no verão, e como a chuva no tempo da ceifa, assim não convém ao tolo a honra.

Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 C omo o pássaro no seu vaguear, como a andorinha no seu voar, assim a maldição sem causa não encontra pouso.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 O açoite é para o cavalo, o freio para o jumento, e a vara para as costas dos tolos.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 N ão respondas ao tolo segundo a sua estultícia, para que também não te faças semelhante a ele.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 R esponde ao tolo segundo a sua estultícia, para que ele não seja sábio aos seus próprios olhos.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 O s pés decepa, e o dano bebe, quem manda mensagens pela mão dum tolo.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

7 A s pernas do coxo pendem frouxas; assim é o provérbio na boca dos tolos.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 C omo o que ata a pedra na funda, assim é aquele que dá honra ao tolo.

Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 C omo o espinho que entra na mão do ébrio, assim é o provérbio na mão dos tolos.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 C omo o flecheiro que fere a todos, assim é aquele que assalaria ao transeunte tolo, ou ao ébrio.

Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 C omo o cão que torna ao seu vômito, assim é o tolo que reitera a sua estultícia.

Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 V ês um homem que é sábio a seus próprios olhos? Maior esperança há para o tolo do que para ele.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 D iz o preguiçoso: Um leão está no caminho; um leão está nas ruas.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 C omo a porta se revolve nos seus gonzos, assim o faz o preguiçoso na sua cama.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 O preguiçoso esconde a sua mão no prato, e nem ao menos quer levá-la de novo ã boca.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 M ais sábio é o preguiçoso a seus olhos do que sete homens que sabem responder bem.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 O que, passando, se mete em questão alheia é como aquele que toma um cão pelas orelhas.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 C omo o louco que atira tições, flechas, e morte,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

19 a ssim é o homem que engana o seu próximo, e diz: Fiz isso por brincadeira.

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

20 F altando lenha, apaga-se o fogo; e não havendo difamador, cessa a contenda.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 C omo o carvão para as brasas, e a lenha para o fogo, assim é o homem contencioso para acender rixas.

Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 A s palavras do difamador são como bocados deliciosos, que descem ao íntimo do ventre.

Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

23 C omo o vaso de barro coberto de escória de prata, assim são os lábios ardentes e o coração maligno.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 A quele que odeia dissimula com os seus lábios; mas no seu interior entesoura o engano.

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 Q uando te suplicar com voz suave, não o creias; porque sete abominações há no teu coração.

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 A inda que o seu ódio se encubra com dissimulação, na congregação será revelada a sua malícia.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 O que faz uma cova cairá nela; e a pedra voltará sobre aquele que a revolve.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 A língua falsa odeia aqueles a quem ela tenha ferido; e a boca lisonjeira opera a ruína.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.