1 P rovérbios de Salomão, filho de Davi, rei de Israel:

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 P ara se conhecer a sabedoria e a instrução; para se entenderem as palavras de inteligência;

Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 p ara se instruir em sábio procedimento, em retidão, justiça e eqüidade;

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 p ara se dar aos simples prudência, e aos jovens conhecimento e bom siso.

За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 O uça também, o sábio e cresça em ciência, e o entendido adquira habilidade,

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 p ara entender provérbios e parábolas, as palavras dos sábios, e seus enigmas.

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 O temor do Senhor é o princípio do conhecimento; mas os insensatos desprezam a sabedoria e a instrução.

Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

8 F ilho meu, ouve a instrução de teu pai, e não deixes o ensino de tua mãe.

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

9 P orque eles serão uma grinalda de graça para a tua cabeça, e colares para o teu pescoço.

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 F ilho meu, se os pecadores te quiserem seduzir, não consintas.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 S e disserem: Vem conosco; embosquemo-nos para derramar sangue; espreitemos sem razão o inocente;

Ако рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 t raguemo-los vivos, como o Seol, e inteiros como os que descem ã cova;

Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 a charemos toda sorte de bens preciosos; encheremos as nossas casas de despojos;

Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 l ançarás a tua sorte entre nós; teremos todos uma só bolsa;

Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 f ilho meu, não andes no caminho com eles; guarda da sua vereda o teu pé,

Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 p orque os seus pés correm para o mal, e eles se apressam a derramar sangue.

Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 P ois debalde se estende a rede ã vista de qualquer ave.

Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 M as estes se põem em emboscadas contra o seu próprio sangue, e as suas próprias vidas espreitam.

И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 T ais são as veredas de todo aquele que se entrega ã cobiça; ela tira a vida dos que a possuem.

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

20 A suprema sabedoria altissonantemente clama nas ruas; nas praças levanta a sua voz.

Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 D o alto dos muros clama;

Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 A té quando, ó estúpidos, amareis a estupidez? e até quando se deleitarão no escárnio os escarnecedores, e odiarão os insensatos o conhecimento?

Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 C onvertei-vos pela minha repreensão; eis que derramarei sobre vós o meu; espírito e vos farei saber as minhas palavras.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 M as, porque clamei, e vós recusastes; porque estendi a minha mão, e nao houve quem desse atenção;

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 a ntes desprezastes todo o meu conselho, e não fizestes caso da minha repreensão;

Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 t ambém eu me rirei no dia da vossa calamidade; zombarei, quando sobrevier o vosso terror,

То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 q uando o terror vos sobrevier como tempestade, e a vossa calamidade passar como redemoinho, e quando vos sobrevierem aperto e angústia.

Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

28 E ntão a mim clamarão, mas eu não responderei; diligentemente me buscarão, mas não me acharão.

Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 P orquanto aborreceram o conhecimento, e não preferiram o temor do Senhor;

Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 n ão quiseram o meu conselho e desprezaram toda a minha repreensão;

Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 p ortanto comerão do fruto do seu caminho e se fartarão dos seus próprios conselhos.

Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 P orque o desvio dos néscios os matará, e a prosperidade dos loucos os destruirá.

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 M as o que me der ouvidos habitará em segurança, e estará tranqüilo, sem receio do mal.

Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.