1 E stas são as palavras que Moisés falou a todo Israel além do Jordão, no deserto, na Arabá defronte de Sufe, entre Parã, Tofel, Labã, Hazerote e Di-Zaabe.

Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 S ão onze dias de viagem desde Horebe, pelo caminho da montanha de Seir, até Cades-Barnéia.

(Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

3 N o ano quadragésimo, no mês undécimo, no primeiro dia do mês, Moisés falou aos filhos de Israel, conforme tudo o que o senhor lhes mandara por seu intermédio,

В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

4 d epois que derrotou a Siom, rei dos amorreus, que habitava em Hesbom, e a Ogue, rei de Basã, que habitava em Astarote, em Edrei.

след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5 A lém do Jordão, na terra de Moabe, Moisés se pôs a explicar esta lei, e disse:

Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

6 O Senhor nosso Deus nos falou em Horebe, dizendo: Assaz vos haveis demorado neste monte.

Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

7 V oltai-vos, ponde-vos a caminho, e ide ã região montanhosa dos amorreus, e a todos os lugares vizinhos, na Arabá, na região montanhosa, no vale e no sul; ã beira do mar, ã terra dos cananeus, e ao Líbano, até o grande rio, o rio Eufrates.

Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

8 E is que tenho posto esta terra diante de vós; entrai e possuí a terra que o Senhor prometeu com juramento dar a vossos pais, Abraão, Isaque, e Jacó, a eles e ã sua descendência depois deles.

Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

9 N esse mesmo tempo eu vos disse: Eu sozinho não posso levar-vos,

В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

10 o Senhor vosso Deus já vos tem multiplicado, e eis que hoje sois tão numerosos como as estrelas do céu.

Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

11 O Senhor Deus de vossos pais vos faça mil vezes mais numerosos do que sois; e vos abençoe, como vos prometeu.

(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

12 C omo posso eu sozinho suportar o vosso peso, as vossas cargas e as vossas contendas?

Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?

13 T omai-vos homens sábios, entendidos e experimentados, segundo as vossas tribos, e eu os porei como cabeças sobre vós.

Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 E ntão me respondestes: bom fazermos o que disseste.

И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.

15 T omei, pois, os cabeças de vossas tribos, homens sábios e experimentados, e os constituí por cabeças sobre vós, chefes de mil, chefes de cem, chefes de cinqüenta e chefes de dez, por oficiais, segundo as vossas tribos.

Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 E no mesmo tempo ordenei a vossos juízes, dizendo: Ouvi as causas entre vossos irmãos, e julgai com justiça entre o homem e seu irmão, ou o estrangeiro que está com ele.

И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

17 N ão fareis acepção de pessoas em juízo; de um mesmo modo ouvireis o pequeno e o grande; não temereis a face de ninguém, porque o juízo é de Deus; e a causa que vos for difícil demais, a trareis a mim, e eu a ouvirei.

В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.

18 A ssim naquele tempo vos ordenei todas as coisas que devíeis fazer.

И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

19 E ntão partimos de Horebe, e caminhamos por todo aquele grande e terrível deserto que vistes, pelo caminho das montanhas dos amorreus, como o Senhor nosso Deus nos ordenara; e chegamos a Cades-Barnéia.

Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.

20 E ntão eu vos disse: Chegados sois

И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.

21 E is aqui o Senhor teu Deus tem posto esta terra diante de ti; sobe, apodera-te dela, como te falou o Senhor Deus de teus pais; não temas, e não te assustes.

Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22 E ntão todos vós vos chegastes a mim, e dissestes: Mandemos homens adiante de nós, para que nos espiem a terra e, de volta, nos ensinem o caminho pelo qual devemos subir, e as cidades a que devemos ir.

Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

23 I sto me pareceu bem; de modo que dentre vós tomei doze homens, de cada tribo um homem;

Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 f oram-se eles e, subindo as montanhas, chegaram até o vale de Escol e espiaram a terra.

И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

25 T omaram do fruto da terra nas mãos, e no-lo trouxeram; e nos informaram, dizendo: Boa é a terra que nos dá o Senhor nosso Deus.

И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

26 T odavia, vós não quisestes subir, mas fostes rebeldes ao mandado do Senhor nosso Deus;

Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

27 e murmurastes nas vossas tendas, e dissestes: Porquanto o Senhor nos odeia, tirou-nos da terra do Egito para nos entregar nas mãos dos amorreus, a fim de nos destruir.

Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 P ara onde estamos nós subindo? nossos irmãos fizeram com que se derretesse o nosso coração, dizendo: Maior e mais alto é o povo do que nós; as cidades são grandes e fortificadas até o céu; e também vimos ali os filhos dos anaquins.

Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

29 E ntão eu vos disse: Não vos atemorizeis, e não tenhais medo deles.

Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

30 O Senhor vosso Deus, que vai adiante de vós, ele pelejará por vós, conforme tudo o que tem feito por vós diante dos vossos olhos, no Egito,

Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

31 c omo também no deserto, onde vistes como o Senhor vosso Deus vos levou, como um homem leva seu filho, por todo o caminho que andastes, até chegardes a este lugar.

и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

32 M as nem ainda assim confiastes no Senhor vosso Deus,

А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

33 q ue ia adiante de vós no caminho, de noite no fogo e de dia na nuvem, para vos achar o lugar onde devíeis acampar, e para vos mostrar o caminho por onde havíeis de andar.

Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 O uvindo, pois, o Senhor a voz das vossas palavras, indignou-se e jurou, dizendo:

А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

35 N enhum dos homens desta geração perversa verá a boa terra que prometi com juramento dar a vossos pais,

Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36 s alvo Calebe, filho de Jefoné; ele a verá, e a terra que pisou darei a ele e a seus filhos, porquanto perseverou em seguir ao Senhor.

освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

37 T ambém contra mim o Senhor se indignou por vossa causa, dizendo: Igualmente tu lá não entrarás.

Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

38 J osué, filho de Num, que te serve, ele ali entrará; anima-o, porque ele fará que Israel a receba por herança.

Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.

39 E vossos pequeninos, dos quais dissestes que seriam por presa, e vossos filhos que hoje não conhecem nem o bem nem o mal, esses lá entrarão, a eles a darei e eles a possuirão.

При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.

40 Q uanto a vós, porém, virai-vos, e parti para o deserto, pelo caminho do Mar Vermelho.

Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41 E ntão respondestes, e me dissestes: Pecamos contra o Senhor; nós subiremos e pelejaremos, conforme tudo o que nos ordenou o Senhor nosso Deus. Vós, pois, vos armastes, cada um, dos vossos instrumentos de guerra, e temerariamente propusestes subir a montanha.

Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

42 E disse-me o Senhor: Dize-lhes: Não subais nem pelejeis, pois não estou no meio de vós; para que não sejais feridos diante de vossos inimigos.

А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

43 A ssim vos falei, mas não ouvistes; antes fostes rebeldes ã ordem do Senhor e, agindo presunçosamente, subistes ã montanha.

Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

44 E os amorreus, que habitavam naquela montanha, vos saíram ao encontro e, perseguindo-vos como fazem as abelhas, vos destroçaram desde Seir até Horma.

Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

45 V oltastes, pois, e chorastes perante o Senhor; mas o Senhor não ouviu a vossa voz, nem para vós inclinou os ouvidos.

И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

46 A ssim foi grande a vossa demora em Cades, pois ali vos demorastes muitos dias.

Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.