1 D eus meu, Deus meu, por que me desamparaste? por que estás afastado de me auxiliar, e das palavras do meu bramido?

(По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

2 D eus meu, eu clamo de dia, porém tu não me ouves; também de noite, mas não acho sossego.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

3 C ontudo tu és santo, entronizado sobre os louvores de Israel.

Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

4 E m ti confiaram nossos pais; confiaram, e tu os livraste.

На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

5 A ti clamaram, e foram salvos; em ti confiaram, e não foram confundidos.

Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

6 M as eu sou verme, e não homem; opróbrio dos homens e desprezado do povo.

А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

7 T odos os que me vêem zombam de mim, arreganham os beiços e meneiam a cabeça, dizendo:

Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

8 C onfiou no Senhor; que ele o livre; que ele o salve, pois que nele tem prazer.

Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

9 M as tu és o que me tiraste da madre; o que me preservaste, estando eu ainda aos seios de minha mãe.

Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

10 N os teus braços fui lançado desde a madre; tu és o meu Deus desde o ventre de minha mãe.

На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 N ão te alongues de mim, pois a angústia está perto, e não há quem acuda.

Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

12 M uitos touros me cercam; fortes touros de Basã me rodeiam.

Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

13 A brem contra mim sua boca, como um leão que despedaça e que ruge.

Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

14 C omo água me derramei, e todos os meus ossos se desconjuntaram; o meu coração é como cera, derreteu-se no meio das minhas entranhas.

Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

15 A minha força secou-se como um caco e a língua se me pega ao paladar; tu me puseste no pó da morte.

Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 P ois cães me rodeiam; um ajuntamento de malfeitores me cerca; transpassaram-me as mãos e os pés.

Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

17 P osso contar todos os meus ossos. Eles me olham e ficam a mirar-me.

Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

18 R epartem entre si as minhas vestes, e sobre a minha túnica lançam sortes.

Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

19 M as tu, Senhor, não te alongues de mim; força minha, apressa-te em socorrer-me.

Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 L ivra-me da espada, e a minha vida do poder do cão.

Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

21 S alva-me da boca do leão, sim, livra-me dos chifres do boi selvagem.

Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

22 E ntão anunciarei o teu nome aos meus irmãos; louvar-te-ei no meio da congregação.

Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

23 V ós, que temeis ao Senhor, louvai-o; todos vós, filhos de Jacó, glorificai-o; temei-o todos vós, descendência de Israel.

Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

24 P orque não desprezou nem abominou a aflição do aflito, nem dele escondeu o seu rosto; antes, quando ele clamou, o ouviu.

Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

25 D e ti vem o meu louvor na grande congregação; pagarei os meus votos perante os que o temem.

От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

26 O s mansos comerão e se fartarão; louvarão ao Senhor os que o buscam. Que o vosso coração viva eternamente!

Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

27 T odos os limites da terra se lembrarão e se converterão ao Senhor, e diante dele adorarão todas as famílias das nações.

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

28 P orque o domínio é do Senhor, e ele reina sobre as nações.

Защото царството е на Господа, И То владее над народите.

29 T odos os grandes da terra comerão e adorarão, e todos os que descem ao pó se prostrarão perante ele, os que não podem reter a sua vida.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

30 A posteridade o servirá; falar-se-á do Senhor ã geração vindoura.

Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

31 C hegarão e anunciarão a justiça dele; a um povo que há de nascer contarão o que ele fez.

Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.