1 O meu espírito está quebrantado, os meus dias se extinguem, a sepultura me está preparada!

Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

2 D everas estou cercado de zombadores, e os meus olhos contemplam a sua provocação!

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

3 D á-me, peço-te, um penhor, e sê o meu fiador para contigo; quem mais há que me dê a mão?

Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?

4 P orque aos seus corações encobriste o entendimento, pelo que não os exaltarás.

Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.

5 Q uem entrega os seus amigos como presa, os olhos de seus filhos desfalecerão.

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

6 M as a mim me pôs por motejo dos povos; tornei-me como aquele em cujo rosto se cospe.

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

7 D e mágoa se escureceram os meus olhos, e todos os meus membros são como a sombra.

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.

8 O s retos pasmam disso, e o inocente se levanta contra o ímpio.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

9 C ontudo o justo prossegue no seu caminho e o que tem mãos puras vai crescendo em força.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 M as tornai vós todos, e vinde, e sábio nenhum acharei entre vós.

А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 O s meus dias passaram, malograram-se os meus propósitos, as aspirações do meu coração.

Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 T rocam a noite em dia; dizem que a luz está perto das trevas. el,

Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 S e eu olhar o Seol como a minha casa, se nas trevas estender a minha cama,

Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 s e eu clamar ã cova: Tu és meu pai; e aos vermes: Vós sois minha mãe e minha irmã;

Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 o nde está então a minha esperança? Sim, a minha esperança, quem a poderá ver?

То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 A caso descerá comigo até os ferrolhos do Seol? Descansaremos juntos no pó?

При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.