1 F ilho meu, atende ã minha sabedoria; inclinão teu ouvido ã minha prudência;

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

2 p ara que observes a discrição, e os teus lábios guardem o conhecimento.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 P orque os lábios da mulher licenciosa destilam mel, e a sua boca e mais macia do que o azeite;

Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

4 m as o seu fim é amargoso como o absinto, agudo como a espada de dois gumes.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 O s seus pés descem ã morte; os seus passos seguem no caminho do Seol.

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 E la não pondera a vereda da vida; incertos são os seus caminhos, e ela o ignora.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 A gora, pois, filhos, dai-me ouvidos, e não vos desvieis das palavras da minha boca.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 A fasta para longe dela o teu caminho, e não te aproximes da porta da sua casa;

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 p ara que não dês a outros a tua honra, nem os teus anos a cruéis;

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 p ara que não se fartem os estranhos dos teus bens, e não entrem os teus trabalhos na casa do estrangeiro,

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

11 e gemas no teu fim, quando se consumirem a tua carne e o teu corpo,

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 e digas: Como detestei a disciplina! e desprezou o meu coração a repreensão!

И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 e não escutei a voz dos que me ensinavam, nem aos que me instruíam inclinei o meu ouvido!

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

14 Q uase cheguei ã ruína completa, no meio da congregação e da assembléia.

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 B ebe a água da tua própria cisterna, e das correntes do teu poço.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

16 D erramar-se-iam as tuas fontes para fora, e pelas ruas os ribeiros de águas?

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 S ejam para ti só, e não para os estranhos juntamente contigo.

Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

18 S eja bendito o teu manancial; e regozija-te na mulher da tua mocidade.

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 C omo corça amorosa, e graciosa cabra montesa saciem-te os seus seios em todo o tempo; e pelo seu amor sê encantado perpetuamente.

Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

20 E por que, filho meu, andarias atraído pela mulher licenciosa, e abraÇarias o seio da adúltera?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 P orque os caminhos do homem estão diante dos olhos do Senhor, o qual observa todas as suas veredas.

Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 Q uanto ao ímpio, as suas próprias iniqüidades o prenderão, e pelas cordas do seu pecado será detido.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 E le morre pela falta de disciplina; e pelo excesso da sua loucura anda errado.

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.