1 F iglio mio, sta’ attento alla mia saggezza, inclina l’orecchio alla mia intelligenza,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми

2 a ffinché tu conservi l’accorgimento e le tue labbra custodiscano la scienza.

За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

3 é le labbra dell’adultera stillano miele, la sua bocca è più morbida dell’olio;

Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;

4 m a la fine a cui conduce è amara come l’assenzio, è affilata come una spada a doppio taglio.

Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

5 I suoi piedi scendono alla morte, i suoi passi portano al soggiorno dei morti.

Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

6 L ungi dal prendere il sentiero della vita, le sue vie sono sbagliate, e non sa dove va.

Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

7 O r dunque, figlioli, ascoltatemi, e non vi allontanate dalle parole della mia bocca.

Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

8 T ieni lontana da lei la tua via e non ti avvicinare alla porta della sua casa,

Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

9 p er non dare ad altri il fiore della tua gioventù, e i tuoi anni all’uomo crudele;

Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

10 p erché degli stranieri non siano saziati dei tuoi beni e le tue fatiche non vadano in casa di estranei;

Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;

11 p erché tu non abbia a gemere quando verrà la tua fine, quando la tua carne e il tuo corpo saranno consumati,

А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

12 e tu non dica: «Come ho fatto a odiare la correzione, e come ha potuto il mio cuore disprezzare la riprensione?

И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

13 C ome ho fatto a non ascoltare la voce di chi m’insegnava e a non porgere l’orecchio a chi m’istruiva?

И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;

14 P oco mancò che non mi trovassi immerso in ogni male, in mezzo all’assemblea e alla comunità».

Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

15 B evi l’acqua della tua cisterna, l’acqua viva del tuo pozzo.

Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец

16 L e tue fonti devono forse spargersi al di fuori? I tuoi ruscelli devono forse scorrere per le strade?

Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

17 S iano per te solo, e non per gli stranieri con te.

Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.

18 S ia benedetta la tua fonte, e trova gioia nella sposa della tua gioventù.

Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

19 C erva d’amore, capriola di grazia, le sue carezze t’inebrino in ogni tempo, e sii sempre rapito nell’affetto suo.

Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов

20 P erché, figlio mio, ti innamoreresti di un’estranea e abbracceresti il seno della donna altrui?

Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

21 I nfatti le vie dell’uomo stanno davanti agli occhi del Signore, egli osserva tutti i suoi sentieri.

Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 L ’empio sarà preso nelle proprie iniquità, tenuto stretto dalle funi del suo peccato.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 E gli morirà per mancanza di correzione, andrà vacillando per la grandezza della sua follia.

Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.