1 A llora Elifaz di Teman rispose e disse:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 « Se provassimo a dirti una parola, ti darebbe fastidio? Ma chi potrebbe trattenere le parole?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 T u ne hai ammaestrati molti, hai fortificato le mani stanche;

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 e le tue parole hanno rialzato chi stava cadendo, hai rafforzato le ginocchia vacillanti;

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

5 e ora che il male piomba su di te, ti lasci abbattere; ora che è giunto fino a te, sei tutto smarrito.

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 I l tuo timor di Dio non ti dà fiducia, e l’integrità della tua vita non è la tua speranza?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 R icorda: quale innocente perì mai? Dove furono mai distrutti gli uomini retti?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

8 I o per me ho visto che coloro che arano iniquità e seminano tormenti, ne mietono i frutti.

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 A l soffio di Dio essi periscono, dal vento della sua ira sono consumati.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 S penta è la voce del ruggente, sono spezzati i denti dei leoncelli.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 P erisce per mancanza di preda il forte leone, e restano dispersi i piccini della leonessa.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 « Una parola mi è furtivamente giunta, e il mio orecchio ne ha colto il lieve sussurro.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 T ra i pensieri delle visioni notturne, quando un sonno profondo cade sui mortali,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 u no spavento mi prese, un tremore, che mi fece fremer tutte le ossa.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 U no spirito mi passò davanti e i peli mi si rizzarono addosso.

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 S i fermò, ma non riconobbi il suo sembiante; una figura mi stava davanti agli occhi e udii una voce sommessa che diceva:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 “ Può il mortale essere giusto davanti a Dio? Può l’uomo essere puro davanti al suo Creatore?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 E cco, Dio non si fida dei suoi servi e trova difetti nei suoi angeli;

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

19 q uanto più in quelli che stanno in case d’argilla, che hanno per fondamento la polvere e sono schiacciati al pari delle tignole!

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 F ra la mattina e la sera sono infranti; periscono per sempre, senza che nessuno se ne accorga.

Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 L a corda della loro tenda è strappata, e muoiono senza possedere la saggezza”.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.