1 É liphaz de Théman prit la parole et dit:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 S i nous osons ouvrir la bouche, en seras-tu peiné? Mais qui pourrait garder le silence?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 V oici, tu as souvent enseigné les autres, Tu as fortifié les mains languissantes,

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 T es paroles ont relevé ceux qui chancelaient, Tu as affermi les genoux qui pliaient.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

5 E t maintenant qu'il s'agit de toi, tu faiblis! Maintenant que tu es atteint, tu te troubles!

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 T a crainte de Dieu n'est-elle pas ton soutien? Ton espérance, n'est-ce pas ton intégrité?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 C herche dans ton souvenir: quel est l'innocent qui a péri? Quels sont les justes qui ont été exterminés?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

8 P our moi, je l'ai vu, ceux qui labourent l'iniquité Et qui sèment l'injustice en moissonnent les fruits;

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 I ls périssent par le souffle de Dieu, Ils sont consumés par le vent de sa colère,

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 L e rugissement des lions prend fin, Les dents des lionceaux sont brisées;

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 L e lion périt faute de proie, Et les petits de la lionne se dispersent.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 U ne parole est arrivée furtivement jusqu'à moi, Et mon oreille en a recueilli les sons légers.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 A u moment où les visions de la nuit agitent la pensée, Quand les hommes sont livrés à un profond sommeil,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 J e fus saisi de frayeur et d'épouvante, Et tous mes os tremblèrent.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 U n esprit passa près de moi... Tous mes cheveux se hérissèrent...

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 U ne figure d'un aspect inconnu était devant mes yeux, Et j'entendis une voix qui murmurait doucement:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 L 'homme serait-il juste devant Dieu? Serait-il pur devant celui qui l'a fait?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 S i Dieu n'a pas confiance en ses serviteurs, S'il trouve de la folie chez ses anges,

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

19 C ombien plus chez ceux qui habitent des maisons d'argile, Qui tirent leur origine de la poussière, Et qui peuvent être écrasés comme un vermisseau!

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 D u matin au soir ils sont brisés, Ils périssent pour toujours, et nul n'y prend garde;

Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 L e fil de leur vie est coupé, Ils meurent, et ils n'ont pas acquis la sagesse.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.