1 E lifaz, el temanita, respondió:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 « Tratar de hablarte te será molesto; pero, ¿quién podría quedarse callado?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 Y o recuerdo que tus sabias enseñanzas infundían fortaleza a los débiles.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 S i alguien caía, tus palabras lo levantaban; tú sostenías al que estaba por caer.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

5 P ero ahora que eres tú quien sufre, ¡te desanimas y no logras superar tu turbación!

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 ¿ Desconfías acaso de tu temor a Dios? ¿Ya no crees que tu integridad puede salvarte?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 » Piensa en esto: ¿quién castiga al inocente? ¿Dónde has visto que el justo sufra algún daño?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

8 L o que sí he llegado a ver es lo siguiente: los que siembran maldad, cosechan lo que siembran;

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 e l aliento de Dios sopla sobre ellos, y su enojo contra ellos los consume.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 A unque rujan como leones y gruñan como cachorros, Dios los calla y les rompe los colmillos.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 E l león viejo muere por falta de presa, y los cachorros de la leona se van por su camino.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 » Mucho de esto lo desconocía; pero una noche escuché un rumor.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 E n mis tenebrosas pesadillas, y cuando mi sueño era más profundo,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 a lgo me hizo temblar de miedo; ¡algo hizo que me estremeciera hasta los huesos!

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 S entí sobre mi piel el soplo de un espíritu, y el pelo de mi cuerpo se erizó.

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 D elante de mis ojos estaba una silueta; y aunque no pude ver su rostro, alcancé a escuchar que susurraba:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 “ ¿Acaso el hombre es más justo que Dios? ¿Es acaso más puro que su propio creador?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 S i Dios no confía ni en sus ángeles, pues ve la torpeza de sus propios siervos,

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -

19 ¿ cómo puede confiar en el hombre, que habita en casas construidas sobre el barro, y que un día será pasto de los gusanos?

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 N ace por la mañana y muere por la noche, y se pierde para siempre, sin que nadie lo recuerde;

Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 ¡ es arrancado, como las estacas de una carpa, y muere antes de alcanzar sabiduría!”

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.