1 N o conviene la nieve en el verano, ni la lluvia en el tiempo de la siega, ni colmar de honores al necio.

Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 G orrión sin rumbo, golondrina que revolotea: ¡eso es la maldición sin causa, pues nunca llega!

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 P ara el caballo, el látigo; para el asno, el freno; para la espalda del necio, la vara.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 N unca respondas al necio con necedades, para que no resultes ser otro necio.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 R esponde al necio conforme a su necedad, para que no se crea demasiado sabio.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 R ecurrir a un necio como mensajero es lo mismo que amputarse los pies; ¡es arriesgarse a pasar un trago amargo!

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

7 P iernas tullidas que penden inútiles: ¡eso es el proverbio en la boca del necio!

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 A tar la piedra a la honda: ¡eso es el rendir honores a un necio!

Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 E spina clavada en la mano del borracho: ¡eso es el proverbio en labios del necio!

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 A rquero que a todo el mundo hiere: ¡eso es quien emplea a necios y vagabundos!

Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 P erro que vuelve a su vómito: ¡eso es el necio que repite su necedad!

Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 ¿ Has visto gente sabia en su propia opinión? ¡Más esperanza tiene el necio que esa gente!

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 E l perezoso alega: «¡Un león anda suelto! ¡Está al acecho en el camino y por las calles!»

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 L a puerta gira sobre sus bisagras, y el perezoso gira sobre la cama.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 E l perezoso mete la mano en el plato, pero le resulta cansado llevársela a la boca.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 E l perezoso se considera más sabio que siete sabios que sepan aconsejar.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 D ejarse llevar del enojo en un pleito ajeno es como querer sujetar a un perro por las orejas.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 U n loco que, en su locura, lanza mortíferas flechas encendidas:

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

19 ¡ eso es el hombre que engaña a su amigo, y luego alega que lo hizo de broma!

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

20 S in leña se apaga el fuego, y sin chismosos se acaba el pleito.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 P ara hacer brasas, el carbón; para encender el fuego, la leña; para encender los ánimos, el pendenciero.

Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 L os chismes son deliciosos bocados, que penetran hasta lo más profundo.

Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

23 L os labios seductores y el corazón malvado son una vasija de barro bañada en plata barata.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 E l que odia, lo disimula con los labios pero por dentro maquina el engaño.

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 N o confíes en quien habla con voz engolada, porque en su corazón hay siete abominaciones.

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 A unque el odio se encubra con disimulo, la maldad se hará manifiesta en la comunidad.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 E l que cava el foso, en él se cae; al que empuja la piedra, la piedra lo aplasta.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 L a lengua falsa aborrece al que ha herido; la boca zalamera conduce al desastre.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.