1 C omo no conviene la nieve en el verano, ni la lluvia en la siega, Así no conviene al necio la honra.

Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 C omo el gorrión en su vagar, y como la golondrina en su vuelo, Así la maldición nunca vendrá sin causa.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 E l látigo para el caballo, el cabestro para el asno, Y la vara para la espalda del necio.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 N unca respondas al necio de acuerdo con su necedad, Para que no seas tú también como él.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 R esponde al necio como merece su necedad, Para que no se estime sabio en su propia opinión.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 C omo el que se corta los pies y bebe su daño, Así es el que envía recado por mano de un necio.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

7 L as piernas del cojo penden inútiles; Así es el proverbio en la boca del necio.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 C omo quien liga la piedra en la honda, Así hace el que da honra al necio.

Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 E spinas hincadas en mano del embriagado, Tal es el proverbio en la boca de los necios.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 C omo arquero que a todos hiere, Es el que toma a sueldo insensatos y vagabundos.

Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 C omo perro que vuelve a su vómito, Así es el necio que repite su necedad.

Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 ¿ Has visto hombre sabio en su propia opinión? Más esperanza hay del necio que de él.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 D ice el perezoso: El león está en el camino; El león está en las calles.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 C omo la puerta gira sobre sus quicios, Así el perezoso se vuelve en su cama.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 M ete el perezoso su mano en el plato; Se cansa de llevarla a su boca.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 E n su propia opinión el perezoso es más sabio Que siete que sepan aconsejar.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 E l que pasando se deja llevar de la ira en pleito ajeno Es como el que toma al perro por las orejas.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 C omo el que enloquece, y echa llamas Y saetas y muerte,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

19 T al es el hombre que engaña a su amigo, Y dice: Ciertamente lo hice por broma.

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

20 S in leña se apaga el fuego, Y donde no hay chismoso, cesa la contienda.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 E l carbón para brasas, y la leña para el fuego; Y el hombre rencilloso para encender contienda.

Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 L as palabras del chismoso son como bocados suaves, Y penetran hasta las entrañas.

Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

23 C omo escoria de plata echada sobre el tiesto Son los labios lisonjeros y el corazón malo.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 E l que odia disimula con sus labios; Mas en su interior maquina engaño.

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 C uando hablare amigablemente, no le creas; Porque siete abominaciones hay en su corazón.

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 A unque su odio se cubra con disimulo, Su maldad será descubierta en la congregación.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 E l que cava foso caerá en él; Y al que revuelve la piedra, sobre él le volverá.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 L a lengua falsa atormenta al que ha lastimado, Y la boca lisonjera hace resbalar.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.