1 К акто сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

Como no conviene la nieve en el verano, ni la lluvia en la siega, Así no conviene al necio la honra.

2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

Como el gorrión en su vagar, y como la golondrina en su vuelo, Así la maldición nunca vendrá sin causa.

3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

El látigo para el caballo, el cabestro para el asno, Y la vara para la espalda del necio.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

Nunca respondas al necio de acuerdo con su necedad, Para que no seas tú también como él.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

Responde al necio como merece su necedad, Para que no se estime sabio en su propia opinión.

6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

Como el que se corta los pies y bebe su daño, Así es el que envía recado por mano de un necio.

7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

Las piernas del cojo penden inútiles; Así es el proverbio en la boca del necio.

8 К акто оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

Como quien liga la piedra en la honda, Así hace el que da honra al necio.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

Espinas hincadas en mano del embriagado, Tal es el proverbio en la boca de los necios.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

Como arquero que a todos hiere, Es el que toma a sueldo insensatos y vagabundos.

11 К акто кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

Como perro que vuelve a su vómito, Así es el necio que repite su necedad.

12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

¿Has visto hombre sabio en su propia opinión? Más esperanza hay del necio que de él.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

Dice el perezoso: El león está en el camino; El león está en las calles.

14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

Como la puerta gira sobre sus quicios, Así el perezoso se vuelve en su cama.

15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

Mete el perezoso su mano en el plato; Se cansa de llevarla a su boca.

16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

En su propia opinión el perezoso es más sabio Que siete que sepan aconsejar.

17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

El que pasando se deja llevar de la ira en pleito ajeno Es como el que toma al perro por las orejas.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

Como el que enloquece, y echa llamas Y saetas y muerte,

19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

Tal es el hombre que engaña a su amigo, Y dice: Ciertamente lo hice por broma.

20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

Sin leña se apaga el fuego, Y donde no hay chismoso, cesa la contienda.

21 К акто са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

El carbón para brasas, y la leña para el fuego; Y el hombre rencilloso para encender contienda.

22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

Las palabras del chismoso son como bocados suaves, Y penetran hasta las entrañas.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

Como escoria de plata echada sobre el tiesto Son los labios lisonjeros y el corazón malo.

24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

El que odia disimula con sus labios; Mas en su interior maquina engaño.

25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

Cuando hablare amigablemente, no le creas; Porque siete abominaciones hay en su corazón.

26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

Aunque su odio se cubra con disimulo, Su maldad será descubierta en la congregación.

27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

El que cava foso caerá en él; Y al que revuelve la piedra, sobre él le volverá.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.

La lengua falsa atormenta al que ha lastimado, Y la boca lisonjera hace resbalar.