1 К акто сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния.

Como no conviene la nieve en el verano, ni la lluvia en la siega, Así no conviene al necio la honra.

2 К акто врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина.

Como el gorrión en su vagar, y como la golondrina en su vuelo, Así la maldición nunca vendrá sin causa.

3 Б ич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.

El látigo para el caballo, el cabestro para el asno, Y la vara para la espalda del necio.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него.

Nunca respondas al necio de acuerdo con su necedad, Para que no seas tú también como él.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.

Responde al necio como merece su necedad, Para que no se estime sabio en su propia opinión.

6 К ойто праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва вреда.

Como el que se corta los pies y bebe su daño, Así es el que envía recado por mano de un necio.

7 К акто безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния.

Las piernas del cojo penden inútiles; Así es el proverbio en la boca del necio.

8 К акто онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния.

Como quien liga la piedra en la honda, Así hace el que da honra al necio.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.

Espinas hincadas en mano del embriagado, Tal es el proverbio en la boca de los necios.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници.

Como arquero que a todos hiere, Es el que toma a sueldo insensatos y vagabundos.

11 К акто кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.

Como perro que vuelve a su vómito, Así es el necio que repite su necedad.

12 В идял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. Ленивият човек и лъжливият език

¿Has visto hombre sabio en su propia opinión? Más esperanza hay del necio que de él.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

Dice el perezoso: El león está en el camino; El león está en las calles.

14 К акто врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си.

Como la puerta gira sobre sus quicios, Así el perezoso se vuelve en su cama.

15 Л енивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.

Mete el perezoso su mano en el plato; Se cansa de llevarla a su boca.

16 Л енивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.

En su propia opinión el perezoso es más sabio Que siete que sepan aconsejar.

17 М инувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.

El que pasando se deja llevar de la ira en pleito ajeno Es como el que toma al perro por las orejas.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

Como el que enloquece, y echa llamas Y saetas y muerte,

19 т ака е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега?

Tal es el hombre que engaña a su amigo, Y dice: Ciertamente lo hice por broma.

20 К ъдето няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.

Sin leña se apaga el fuego, Y donde no hay chismoso, cesa la contienda.

21 К акто са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня.

El carbón para brasas, y la leña para el fuego; Y el hombre rencilloso para encender contienda.

22 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

Las palabras del chismoso son como bocados suaves, Y penetran hasta las entrañas.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд.

Como escoria de plata echada sobre el tiesto Son los labios lisonjeros y el corazón malo.

24 Н енавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си;

El que odia disimula con sus labios; Mas en su interior maquina engaño.

25 к огато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;

Cuando hablare amigablemente, no le creas; Porque siete abominaciones hay en su corazón.

26 м акар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието.

Aunque su odio se cubra con disimulo, Su maldad será descubierta en la congregación.

27 К ойто копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне.

El que cava foso caerá en él; Y al que revuelve la piedra, sobre él le volverá.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.

La lengua falsa atormenta al que ha lastimado, Y la boca lisonjera hace resbalar.