1 А Йов отговори:

Respondió Job, y dijo:

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

Ciertamente yo sé que es así; ¿Y cómo se justificará el hombre con Dios?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

Si quisiere contender con él, No le podrá responder a una cosa entre mil.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

El es sabio de corazón, y poderoso en fuerzas; ¿Quién se endureció contra él, y le fue bien?

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

El arranca los montes con su furor, Y no saben quién los trastornó;

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

El remueve la tierra de su lugar, Y hace temblar sus columnas;

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

El manda al sol, y no sale; Y sella las estrellas;

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

El solo extendió los cielos, Y anda sobre las olas del mar;

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

El hizo la Osa, el Orión y las Pléyades, Y los lugares secretos del sur;

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

El hace cosas grandes e incomprensibles, Y maravillosas, sin número.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

He aquí que él pasará delante de mí, y yo no lo veré; Pasará, y no lo entenderé.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

He aquí, arrebatará; ¿quién le hará restituir? ¿Quién le dirá: ¿Qué haces?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

Dios no volverá atrás su ira, Y debajo de él se abaten los que ayudan a los soberbios.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

¿Cuánto menos le responderé yo, Y hablaré con él palabras escogidas?

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

Aunque fuese yo justo, no respondería; Antes habría de rogar a mi juez.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

Si yo le invocara, y él me respondiese, Aún no creeré que haya escuchado mi voz.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

Porque me ha quebrantado con tempestad, Y ha aumentado mis heridas sin causa.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

No me ha concedido que tome aliento, Sino que me ha llenado de amarguras.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

Si habláremos de su potencia, por cierto es fuerte; Si de juicio, ¿quién me emplazará?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Si yo me justificare, me condenaría mi boca; Si me dijere perfecto, esto me haría inicuo.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

Si fuese íntegro, no haría caso de mí mismo; Despreciaría mi vida.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

Una cosa resta que yo diga: Al perfecto y al impío él los consume.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Si azote mata de repente, Se ríe del sufrimiento de los inocentes.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

La tierra es entregada en manos de los impíos, Y él cubre el rostro de sus jueces. Si no es él, ¿quién es? ¿Dónde está?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

Mis días han sido más ligeros que un correo; Huyeron, y no vieron el bien.

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

Pasaron cual naves veloces; Como el águila que se arroja sobre la presa.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

Si yo dijere: Olvidaré mi queja, Dejaré mi triste semblante, y me esforzaré,

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

Me turban todos mis dolores; Sé que no me tendrás por inocente.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

Yo soy impío; ¿Para qué trabajaré en vano?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

Aunque me lave con aguas de nieve, Y limpie mis manos con la limpieza misma,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Aún me hundirás en el hoyo, Y mis propios vestidos me abominarán.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

Porque no es hombre como yo, para que yo le responda, Y vengamos juntamente a juicio.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

No hay entre nosotros árbitro Que ponga su mano sobre nosotros dos.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

Quite de sobre mí su vara, Y su terror no me espante.

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

Entonces hablaré, y no le temeré; Porque en este estado no estoy en mí.