1 А Йов отговори:

Respondió Job, y dijo:

2 И днес оплакването ми е горчиво; раната ми е по-тежка от въздишането ми.

Hoy también hablaré con amargura; Porque es más grave mi llaga que mi gemido.

3 А х, да бих знаел къде да Го намеря! Бих отишъл до престола Му,

Quién me diera el saber dónde hallar a Dios! Yo iría hasta su silla.

4 б их изложил делото си пред Него и бих напълнил устата си с доводи.

Expondría mi causa delante de él, Y llenaría mi boca de argumentos.

5 Б их узнал думите, които Той би ми отговорил, и бих разбрал какво щеше да ми каже.

Yo sabría lo que él me respondiese, Y entendería lo que me dijera.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! Щеше само да внимава в мене.

¿Contendería conmigo con grandeza de fuerza? No; antes él me atendería.

7 Т огава би станало явно, че един праведник разисква с Него; и така аз бих се освободил завинаги от Съдията си.

Allí el justo razonaría con él; Y yo escaparía para siempre de mi juez.

8 О баче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам;

He aquí yo iré al oriente, y no lo hallaré; Y al occidente, y no lo percibiré;

9 н аляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам.

Si muestra su poder al norte, yo no lo veré; Al sur se esconderá, y no lo veré.

10 З нае обаче пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато.

Mas él conoce mi camino; Me probará, y saldré como oro.

11 К ракът ми се е държал здраво в Неговите стъпки; опазил съм пътя Му, без да се отклоня.

Mis pies han seguido sus pisadas; Guardé su camino, y no me aparté.

12 О т заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

Del mandamiento de sus labios nunca me separé; Guardé las palabras de su boca más que mi comida.

13 Н о Той е на един ум и кой може да Го отклони? И каквото желае думата Му, това прави.

Pero si él determina una cosa, ¿quién lo hará cambiar? Su alma deseó, e hizo.

14 З ащото върши това, което е определено за мен; и много такива неща има в Него.

El, pues, acabará lo que ha determinado de mí; Y muchas cosas como estas hay en él.

15 З атова се смущавам в присъствието Му; когато размишлявам, треперя от Него.

Por lo cual yo me espanto en su presencia; Cuando lo considero, tiemblo a causa de él.

16 З ащото сам Бог е разслабил сърцето ми и Всемогъщият ме е смутил;

Dios ha enervado mi corazón, Y me ha turbado el Omnipotente.

17 т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми, нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

¿Por qué no fui yo cortado delante de las tinieblas, Ni fue cubierto con oscuridad mi rostro?