1 К олко са красиви краката ти с чехлите, дъще на княза! Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица, изделие на художнически ръце;

Cuán hermosos son tus pies en las sandalias, Oh hija de príncipe! Los contornos de tus muslos son como joyas, Obra de mano de excelente maestro.

2 п ъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино; коремът ти е като житен копен, ограден с кремове;

Tu ombligo como una taza redonda Que no le falta bebida. Tu vientre como montón de trigo Cercado de lirios.

3 д вете ти гърди са като две сърнички близнета;

Tus dos pechos, como gemelos de gacela.

4 ш ията ти е като стълб от слонова кост; очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим; носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск;

Tu cuello, como torre de marfil; Tus ojos, como los estanques de Hesbón junto a la puerta de Bat-rabim; Tu nariz, como la torre del Líbano, Que mira hacia Damasco.

5 г лавата ти върху теб е като Кармил и косите на главата ти - като мораво; царят е запленен от къдриците им.

Tu cabeza encima de ti, como el Carmelo; Y el cabello de tu cabeza, como la púrpura del rey Suspendida en los corredores.

6 К олко си хубава и колко приятна, о, възлюбена, в очарованията си!

Qué hermosa eres, y cuán suave, Oh amor deleitoso!

7 Т ова твое тяло прилича на палма и гърдите ти - на гроздове.

Tu estatura es semejante a la palmera, Y tus pechos a los racimos.

8 К азах: Ще се кача на палмата, ще хвана клончетата ѝ; и, ето, гърдите ти ще бъдат като гроздове на лоза и благовонието на дъха ти - като ябълки,

Yo dije: Subiré a la palmera, Asiré sus ramas. Deja que tus pechos sean como racimos de vid, Y el olor de tu boca como de manzanas,

9 и устата ти - като най-хубаво вино, което се поглъща гладко за възлюбения ми, като се плъзва през устните на спящите.

Y tu paladar como el buen vino, Que se entra a mi amado suavemente, Y hace hablar los labios de los viejos.

10 А з съм на възлюбения си; и неговото желание е за мен.

Yo soy de mi amado, Y conmigo tiene su contentamiento.

11 Е ла, възлюбени мой, нека излезем на полето, да пренощуваме по селата,

Ven, oh amado mío, salgamos al campo, Moremos en las aldeas.

12 д а осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата, появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете; там ще ти дам любовта си.

Levantémonos de mañana a las viñas; Veamos si brotan las vides, si están en cierne, Si han florecido los granados; Allí te daré mis amores.

13 М андрагоровите ябълки издават благоухание; и върху врата ни има всякакви изрядни плодове, нови и стари, които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

Las mandrágoras han dado olor, Y a nuestras puertas hay toda suerte de dulces frutas, Nuevas y añejas, que para ti, oh amado mío, he guardado.